Ричард Марчинко: Свирепия III (Зелената група)

Косата на тила ми настръхна. Щом има една тел, значи има още. Такива неща винаги се правят по две, а понякога и по три. Спрях и оставих пръстите си да се движат.

Хоп! Тел номер две се намираше две стъпала по-нагоре от първата. А тел номер три пък беше на височината на гърдите — на половин метър над втората.

Трябваше да бъдат отстранени. Най-напред проверих дали Гадния и Хауи знаят какво, къде, кога и как. След това извадих от пояса си ножа и докато Гадния вземаше кутиите една по една, аз отрязвах телта. Поставихме всичко на площадката между етажите. Повторихме същото и за останалите два тела без никакви премеждия. На третия етаж имаше два апартамента. От наблюдения знаех, че Азис живееше с майка си и по-малкия си брат зад врата номер едно — вратата отляво, която имаше изход към задната уличка. От другата страна на коридора живееха телохранителите. Винаги по двама, те придружаваха Азис при всяко излизане от къщата.

Имахме два варианта. Първия — да влезем в апартамента и да си свършим работата, без да будим стражевите кучета. Втория — да нахлуем в двата апартамента едновременно, което щеше да позволи на Хауи да очисти телохранителите, докато Гадния, Томи, Пачия крак и аз смълчим мама и братчето, грабнем Азис и се измъкнем. Предпочитах вариант номер едно.

Иншаллах 15 15 Такава е волята на Аллах (араб.). — Б.пр. . Уви.

Вездесъщият мистър Мърфи, известен със своя закон, беше дошъл с нас на това малко приключение. Когато се изкачих на площадката на третия етаж, вратата отдясно се отвори и по стълбището се разля светлина. Едно рошаво хлапе в пижама се подаде навън с любопитно изражение на лицето.

Замръзнах с надежда, че няма да ме види.

Но очите му говореха друго. Гадния нямаше желание да се опитва да придума хлапето да мълчи. Дочу се тихо бррр от автомата му и един залп от три куршума свали хлапака, преди той да успее да реагира. Чу се как куршумите удрят и натрошават кости и хрущяли в гръдния кош на тангото.

Втурнах се напред, преодолях последните два метра, хванах хлапето под мишница и го извлякох на площадката. Хауи влезе в апартамента на телохранителите с автомат, готов за близка стрелба. Лицето му беше безизразно — знаеше какво трябва да прави.

Гадния и аз се заехме с вратата вляво. Ритнах я достатъчно силно, за да я откача от пантите.

Нахлух. Минах вляво. Гадния отиде надясно. Забелязах движение през прозореца срещу себе си — Пачия крак и Томи Т. влизаха през кепенците, след като чуха вратата. Изви се писък на жена, но веднага беше пресекнат.

Нещата вече започнаха да се развиват така бързо, че всичко ми се стори мигновено. Влязох през вратата на спалнята вляво. Азис се претърколи, като протягаше ръка, за да вземе нещо под дюшека.

— Мамицата ти! — Измъкнах ръката му оттам, като му счупих един-два пръста, и ритнах настрани пистолета, който се беше опитал да вземе. После го опрях до стената, притиснах го с тяло и го почерпих с щедра доза оловна и кожена палка зад ухото. Омекна.

Измъкнах ролката хирургическа лента от джоба си. Томи вече беше извадил своята. Омотахме ръцете и краката на Азис по-бързо от всеки каубой, връзващ теле, и го пуснахме на пода с лице надолу.

Бързо огледахме стаята. Преобърнах дюшека. Под него имаше пистолет. И един тежък, дебел кафяв плик. Взех го и погледнах в него — беше пълен с английски лири, както и с документи. Пъхнах го в големия си вътрешен джоб. След това грабнах тангото от пода и го метнах през рамо. Време беше да се махаме от град Додж 16 16 Град от американските уестърни, известен с непрекъсната стрелба. — Б.пр. .

— Давай, давай, давай.

Томи се спусна към площадката. Последвах го, като с лявата си ръка търсех предавателя в джоба си. Най-после го намерих, натиснах го силно и прааас — с „пълен напред“ ударих чело в ръба на вратата на спалнята. Отскочих назад. Тялото на Азис ме накара да загубя равновесие. Главата му се фрасна в пода, когато аз седнах зашеметен. Лошо, Дики.

— Шкипере, шкипере! — Томи изтича до мен, хвана ме за ръка и ме изправи.

— Какво? Какво? — Тръснах глава. Това не ми помогна — все още виждах само звездички. След това се осъзнах. Изоставахме от шибания график.

— Давай, тръгвай! Аз съм добре. Добре съм! — Устната ми беше сцепена и носът ми кървеше. Но какво пък, дявол да го вземе — ако няма болка, значи просто не те боли.

Изтичах обратно през хола. Видях две врати за антрето — двойното виждане е признак за сътресение. Мамицата ми — избрах дясната и успях да се измъкна, без да се удрям отново.