Ричард Марчинко: Свирепия III (Зелената група)

Разбира се, посланик Скапантестис Младши — тъпанар бюрократ, който може само да се люлее на пети, да дрънка дребни стотинки в джоба си и да носи раирани костюми и който е нещастен диплодръвник с малка пишка и мъглив задник и още вярва в добрата фея, в Дядо Мраз и в динозавърчето Барни 12 12 Син динозавър, герой от американски детски сериен филм. — Б.пр. — решил че му казват истината.

Точно така. Разбира се. Absolument13 13 Абсолютно (фр.). — Б.пр. . По същия начин, както същото това Министерство на външните работи се закле през октомври 1985 г., че терористите от Организацията за освобождение на Палестина, убили на кораба „Акиле Лауро“ прикования към инвалидна количка пасажер Леон Кингхофер, са напуснали страната, докато те все още се намираха в безопасност в един хотел с четири звезди зад оградата на международното летище на Кайро и си пиеха шибания чай с мента, ядяха шибана баклава с мед и орехи и чакаха да дойде време за шибания полет в първа класа на египетските авиолинии, за да се върнат в Триполи.

Разбира се, ние в Министерството на отбраната не бяхме толкова наивни. Но министерството не пише дипломатически искания за информация — или поне не при настоящата администрация. Затова Държавният департамент се представи както обикновено: апаратчиците от Мъгливото дъно провеждаха дълги събрания, писаха вътрешни меморандуми, кършиха ръце и накрая решиха да не правят абсолютно нищо. През това време посланик Скапантестис Младши седеше пред своя портативен компютър марка „Тексас Инструментс“ и композираше директиви, забраняващи на политическите му офицери, военните съветници или живеещите тук хрътки разузнавачи да обикалят улиците и да търсят липсващия ВМ, т.е. Въпросен Мюсюлманин.

„Ние не желаем — излагаше мнението си той във вид на битове и байтове върху бланки на посолството — да обиждаме щедрите си египетски домакини, като ги караме да мислят, че не сме съгласни с добрите им слова.“

Неверошибаноятно, а? Е, знам, че го е написал, защото съм виждал проклетата заповед.

Но не всичко в АМПОС/КАЙРО беше тотално осрано. По тиха заповед от едно анонимно, съвременно четиринадесететажно здание в Рослин, Вирджиния, от другата страна на Вашингтон през река Потомак, активите на Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ (в бизнеса ги наричаме активи, защото ти ги изхвърляш като аки на улицата) трябваше да следят отдалеч Махмуд от момента, в който слезе от самолета от Франкфурт и се хвърли в обятията на любящата го мама. Бяха се справили успешно с работата си.

Изпращаха данните до щаба по куриер, а не с телеграма или по телефона, защото знаеха, че тук няма нито едно шибано съобщение — нито един секретен факс, нито едно засекретено телефонно обаждане, а дори и нито една строго секретна телеграма на ЦРУ, от които един посланик да не може да си вземе копие, да го запише на лента или да го препише на хартия, стига да иска.

Както и да е, късовете информация от Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ обикаляха по командната верига, докато стигнеха до бюрото от орехово дърво на командващия военноморските операции Арли Секрест на четвъртия етаж на Е-образния коридор в Пентагона. Командващият, един от малкото адмирали в наше време, които могат да бъдат наречени воини, а не просто ръководители или технократи, реши, че е време да се направи нещо войнствено и воинско. Придумваше колегите си командващи, галеше министъра на отбраната и навиваше, подбутваше и подбъзикваше хората в ЦРУ, докато накрая всички видяха нещата от неговия ъгъл.

Когато най-после всичко си дойде на мястото, той вдигна телефона и набра моя номер.

Две седмици по-късно аз и момчетата тръгнахме за насам. Бяхме платили билетите си с фалшиви кредитни карти и пътувахме с фалшиви ирландски, германски, британски, американски и канадски паспорти, получени от служител на ПСАЩ — това е правителството на САЩ, — когото ще нарека Фреди Фалшификатора и чиято строго засекретена работилница се намира на видно място на около триста метра от главния вход на Държавния департамент.

Фреди е съкровище. Прилича на Боб Дилън от 1967 г. и се къпе само веднъж-два пъти в месеца. Много важно — работата му е идеална, а всичките му документи са истински и актуални. Не съществува ултравиолетов скенер, декодер на магнитни ленти или устройство за разчитане на щрихов код в света, които да установят, че личните карти, паспортите, кредитните карти или шофьорските книжки на Фреди не са истински — докато не дойдат сметките и се разбере, че няма кой да ги плати.