Ричард Марчинко: Свирепия III (Зелената група)

Казаха, че Азис бил придружаван от двама телохранители, които, изглежда, носели оръжие. Бил погълнат от разговора с огромен чернокож — суданец или сомалиец, но те го нарекли Нубиеца, — облечен в свободно падаща роба и с каубойски ботуши. Четворката се качила в огромна лимузина „Мерцедес“ с тъмни стъкла и отишли в едно кафене, където охраната чакала на входа.

След като излезли от кафето, Томи и Пачия крак продължили да ги следят. Азис бил оставен точно тук, пред блока си. Потупвал джоба си, когато излязъл от колата, и Пачия крак решил, че е получил нещо ценно — вероятно документи или пари, или и двете. Томи останал с Азис, за да наблюдава как той и двете му сенки се изкачват по стълбите до третия етаж, където се намираше апартаментът му.

Пачия крак проследил мерцедеса, който си проправял път към центъра на града и накрая паркирал на дългия паркинг пред хотел „Кайро Меридиен“. Нубиеца слязъл. Безкрайно търпеливият Пачи крак влязъл във фоайето, пльоснал се пред бара и видял как Нубиеца се качва с асансьора до шестия етаж. Шест минути по-късно високият чернокож се появил, вече облечен в моден западен костюм и със сак в ръка. Платил сметката си в брой, дал разкошен бакшиш на администратора и отново се качил в мерцедеса, който Пачия крак проследил до летището.

Изслушах ги и незабавно разпоредих двадесет и четири часово наблюдение на апартамента на Азис. Накарах Пачия крак да се изкачи по електрическия стълб, където беше свързана и телефонната линия, за да постави пасивен приемник. Не можехме да подслушваме разговорите на Азис, но по броя на сигналите разбирахме, че набира много задгранични номера. А веднага след тръгването на Нубиеца при Азис беше започнал да се точи непрекъснат поток от посетители.

След всичко това реших, че Азис е готов да се разкара. Трябваше да действаме първи — въпреки че не бяхме готови както ми се искаше. Затова застанах с лице към Рим, Йерусалим и Мека и се помолих на всяко божество, за което се сетих. Дори направих стария кръстен знак, на който ме бяха научили свещениците, когато бях момче: очила — тестиси — портфейл — часовник. „Моля те, Господи, направи така, че шибаната кола да тръгне.“

Поредицата събития, които ме доведоха до настоящите потенциално опасни обстоятелства, започна преди около шест месеца, когато федералните ченгета заловиха Махмуд в един бакалски магазин в Бруклин и го обвиниха, че е предводител на вероятна група танга, провела шест отделни бомбардировки из САЩ. Обикновено в подобни случаи обвиняемият се защитава от някой адвокат като Уилям Кънстър 11 11 Известен американски адвокат. — Б.пр. или от обществен защитник.

Но не и в случая на Азис. Тридесет и пет годишният египтянин, без видими средства за издръжка, изведнъж бил представен в съда от една от най-престижните адвокатски фирми на Уолстрийт, чиито адвокати, платени по 1000 долара на час, използвали системата на старите приятели, за да подберат най-либерално настроения съдия, работещ в момента в тези среди.

След половин час въпроси като „Позволете да се обърна към съда, ваше благородие“ и други адвокатски локуми и сложнословия нашият съдия позволил на младия Махмуд да се разходи срещу гаранция от 5 милиона долара, които адвокатът извадил веднага в брой. И, разбира се, три часа след като най-щастливият човек на света се измъкнал от Федералния затвор в Манхатън, той се простил с парите от гаранцията си, качил се на самолет за родния си град Кайро, с фалшив паспорт, който „намерил“ някак си.

И защо не? Азис (и онези, които му асистират) е знаел твърде добре, че Съединените щати нямат нито желание, нито смелост да заведат дело срещу него зад граница. Разбирал е също, че поради напрегнатата политическа ситуация тук, в страната на фараоните, египтяните, притеснени от засилващото се влияние на местния ислямски фундаментализъм, ще се престорят, че не са забелязали връщането му, и няма да го закачат, освен ако не извърши някакво ужасно престъпление.

Ужасно престъпление ли? — казвате. Искате пример? Добре — групово изнасилване на съпругата и дъщерята на египетския президент край пирамидите в Газа посред бял ден вероятно (но съвсем не със сигурност) би накарало местните власти да погледнат на Азис и действията му по-отблизо. Трябва да се случи нещо по-сериозно от това, за да предприемат някакви действия.

Всъщност египетският министър на външните работи, най-големият двойник на Турхан бей, ако изобщо такъв е възможен, само преди три седмици най-театрално беше отишъл в американското посолство, за да отговори на вялото искане от страна на Държавния департамент за сведения за местонахождението на гореупоменатото танго и лично беше уверил Г. Трокмортън Скапантестис Младши, или там както се казва настоящият ни посланик, че Махмуд Азис абу Ясин не се намира в Египет. Той лично се заел с този въпрос и горепредоставенато заключение било направено в резултат на разследването му.