Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

От палубата на платнохода „Феба“, който изпълняваше рейсове между Сидней, Нюкасъл и пристанища в земите на Ван Дайъман 4 4 Вам Дайъман — строго име на Тасмания. , лейтенант Оливър Бетун слезе на стълбата към кабината на екипажа и извади табакерата с емфието. Отвори капака и смръкна от праха, задържайки за известно време напиращата кихавица. Въздъхна доволно и се изсекна в носната си кърпичка, след което се върна на брулената от студения зимен вятър палуба.

Под тежестта на товара си, от въглища в трюма и купчините дебели кедрови дъски на палубата, „Феба“ газеше дълбоко във водите. Бетун вдигна яката си, за да се предпази от вятъра и седна върху една от купчините дъски, които ухаеха приятно. Загледа се в брега, който се виждаше на няколко мили вдясно от борда, и се замисли върху възможността да бъде прехвърлен в някой полк в Индия или Африка. Изгледите бяха благоприятни, тъй като той бе потърсил помощта на семейството си и на приятелите си в Лондон, които имаха влияние във военните среди при назначенията. В Индия или Африка шансовете му за повишение щяха да са по-добри, но за него далеч по-важно бе, че той отново щеше да бъде войник, а не някакъв си тъмничар. Лейтенантът се надяваше, че в Сидней го очакват писма с окуражителни новини по този въпрос.

Лейтенант Бетун погледна към хоризонта и видя, че пътуването му от Нюкасъл е към своя край. На юг, в далечината, в открито море се открояваха платната на плавателни съдове, идващи откъм Сидней. А минути по-късно над гребена на вълните се показа и Джаксън хедс — входа на пристанището.

Докато платноходът се движеше покрай брега, носен от попътния вятър, двама моряци си почиваха на носовата част на палубата. Единият от тях стана и се обърна към мъжа, който беше на щурвала:

— Джаксън хедс вдясно от борда, капитан Барнс! — извика той. — Да се готвим ли за сваляне на платната?

— Я си налягай парцалите, глупак такъв! — отговори капитанът. — Аз заповядвам тук, и аз ще ти кажа, кога трябва да си готов!

Господарят и собственикът на „Феба“, висок и добре сложен мъж на двайсет и няколко години, говореше с акцента на хората, родени в Австралия. Този изговор не приличаше на нищо, което лейтенантът бе чувал преди. Въпреки че в него се усещаха нюанси от „кокни“ и от ирландския диалект, не можеше да се каже, че е някой от тях, нито пък, че прилича, на който и да е от местните диалекти на Великобритания. Характеризираше се с остър и рязък изговор, с накъсване на някои думи, което пък обременяваше съседните думи. Австралийският диалект не приличаше на никой друг и в никакъв случай не можеше да бъде сбъркан, както и земята на неговите корени.

Желанието му да бъде прехвърлен, караше лейтенанта да заема безпристрастната позиция на временен пътник, което го превръщаше в наблюдател на австралийците и техните обичаи. Тук съществуваха социални бариери, най-вече между свободните имигранти и останалите в страната бивши каторжници. Но сред самите свободни имигранти имаше групичка от богати земевладелци, наричана „недостъпните“, които се държаха надменно и страняха от всички. Социалното разделение обаче се определяше от положението, а не от богатството, тъй като някои от бившите каторжници бяха толкова заможни, колкото и „недостъпните“.

Всяко действие на „недостъпните“ беше обект на много шеговити закачки сред останалите, които често ги наричаха „аристокрацията бунип“. Този израз неизменно предизвикваше силен смях, тъй като „бунип“ беше част от митологията на аборигените. Според нея бунип беше грозно и отвратително същество, което живее край езерата и ручеите и изскача навън, за да погълне всеки, който има неблагоразумието да утоли жаждата си в тях.

Социалните разслоения не са успели да спрат прогреса в колонията, помисли си Оливър, когато с приближаването на „Феба“ към пристанището забеляза многобройните кораби. Важна спирка за прехвърляне на товари от сандалово дърво, естествен седеф, греди за мачти от всички точки на южната част на Тихия океан, Сидней водеше оживена търговия с пристанища в Англия, Ирландия, Индия, Китай и Съединените щати. Освен това, десетки китоловни кораба от различни държави използваха пристанището като преработвателна база.

Когато пристанището се показа точно на югозапад от „Феба“, капитанът викна към екипажа:

— Хайде по-живо, размърдайте се! Проверете въжетата на товара върху палубата, гледайте да не се разместят дъските, че ще се движим с насрещен вятър.