Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Освен въглища, Нюкасъл произвеждаше дървен материал за мебели и корнизи за правителствени сгради, тъй като кедровите дървета растяха нагъсто и бяха в изобилие далеч навътре по поречието на река Хънтър. През цялото време, докато Дейвид съзерцаваше селцето и фермите около него, надолу по реката в посока към Нюкасъл се движеше сал, направен от кедрови трупи дълги около 80 фута и широки някъде между 6 и 8 фута. Върху него имаше нещо като колиба, в която живееха работниците каторжници и охраната, по време на дългото им пътуване надолу по реката.

Следван от Богс, Бетун се упъти към Дейвид.

— Разбрах, че вие сте този, който е успял да измъкне благополучно хората — каза лейтенантът. — Отлично свършена работа.

— Не мога да кажа, че заслугата е само моя — отговори Дейвид. — Хората, които копаеха насреща, направиха също много, ако не и повече.

— Дори и да е така — настояваше лейтенант Бетун, — вие успяхте да запазите самообладание и да предотвратите злополуката да се превърне в катастрофа. Това заслужава висока похвала. Имате ли някакви наблюдения какво може да е причинило срутването? Мистър Богс ми казва, че не е могъл да намери достатъчно количество подходящи греди за укрепване, така че предполагам, срутването е настъпило там, където то е било слабо.

Управителят погледна тревожно към Дейвид, опасявайки се, че той ще спомене за предупрежденията си, но щом чу отговора му се успокои.

— Греди имаше достатъчно, но прекалено много от тях бяха използвани за напречните подпори, а твърде малко за другото укрепване. Тази конструкция на подпорите е по-подходяща за мините в Англия, където въглищните пластове са по-малки, отколкото тук.

Лейтенант Бетун присви устни и се замисли, докато вадеше от джоба на жилетката си табакерата с емфие. Смръкна от праха и избърса носа си с кърпичка.

— Това е така. Сега се сещам от документите ви, че сте инженер — отбеляза той. — Отсега нататък ще сте старши надзирател. Първата ви задача ще бъде да разчистите тази част от рудника, в която стана срутването, и да я приведете отново в действие. След като свършите с това, ще инспектирате целия рудник. — Той се обърна към управителя: — Определете работна група и всичко, което е необходимо за целта, мистър Богс.

Богс кимна, като докосна леко с пръсти шапката си, и лейтенантът си тръгна. Когато офицерът бе достатъчно далече, за да не може да ги чуе, явно чувствайки се неудобно, Богс прочисти гърлото си.

— Благодарен съм ти, че не спомена пред коменданта какво ми беше казал преди няколко дни — измърмори неловко той.

— Това нямаше да промени случилото се — отвърна Дейвид, повдигайки рамене.

— Е, да, така е — съгласи се Богс оживено. — Всичко, което свършва добре, е добро, а ето сега ти вече си старши надзирател.

Лейтенантът и лекарят тръгнаха надолу по пътеката към селото, а затворниците ги последваха, носейки ранените на носилки. Дейвид кимна с глава към тях:

— Какво каза лекарят за ранените?

— Ами смята, че трябва да се оправят скоро. Вероятно единият от тях занапред ще понакуцва, но можеше да бъде и много по-зле. Щом вече си старши надзирател, можеш да отидеш до склада и да си вземеш нови дрехи вместо тези дрипи. Освен това, няколко от колибите за надзирателите са свободни, така че можеш да преместиш парцалите си в някоя от тях. — Той отвърна поглед и добави: — Можеш да сториш това и сега, а утре сутринта първата ми работа ще е да ти определя работна група.

Управителят влезе в рудника и Дейвид тръгна към селото. Забеляза, че кедровият сал бе стигнал до дъскорезницата, която се намираше в горната част на селцето. Каторжниците завързаха сала на пристана пред дъскорезницата и се затътриха към лагера, а охраната влезе в кръчмата. При сегашния губернатор затворниците не бяха охранявани непрекъснато и когато не работеха, се радваха на известна свобода.

Дейвид обаче много добре знаеше, че тази свобода бе относителна, беше свобода, само в сравнение с по-строгите наредби на другите губернатори и отношението към затворниците зависеше повече от настроението и характера на техните надзиратели, отколкото от официалната политика. А за онези, които се опитваха да бягат или да се бунтуват по някакъв начин, съществуваше Норфолк — островът с убийствен труд и нечовешки условия на живот, притурени към жестоки побоища над затворниците — безмилостен и страшен живот и малцина оцеляваха.

Когато Дейвид мина покрай селската черква, от нея излезе Дейвид Лисът, дребен и с нездрав вид човек. Художник, осъден за фалшификации, той бе пример за криворазбрана губернаторска снизходителност. Като слаботелесен беше получил синекурната длъжност пощенски чиновник в Сидней. Имайки достъп до печатарска техника и без да губи време, той беше залял града с фалшиви петшилингови банкноти. За наказание го бяха изпратили в изгнание в Нюкасъл, където рисуваше триптих за църковния олтар.