Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Александра погледна през прозореца, дълбоко огорчена при мисълта за Клара.

— Трябва да кажа, че бедната Клара е в много тежко положение сега — добави тя тъжно. — Съдбата не бе милостива към нея.

— Да, положението е ужасно — потвърди тихо Мортън. — И други лекари се съгласиха с доктор Уилис, че единственото лечение за рака са болкоуспокояващите, които да притъпят страданието в очакване на смъртта. Но мисля, че Клара взе най-правилното решение при дадените обстоятелства. Сестра й в Единбург ще се грижи за нея до края, а Клара винаги е искала да бъде погребана при предците си. Разбира се, за нея най-важното бе, че това решение ще спести на децата й дълги месеци на тъга, докато я наблюдават как постепенно гасне.

— Наистина, първата й мисъл винаги е била за децата. И все пак пътуването й ще мине в мъчителна самота.

— Безспорно, но ще пътува при всички възможни удобства. Както вече ти споменах, натоварих Бенджамин да уреди пътуването й, без да жалим средства. Всичко, което можеше да се направи за нея, е сторено.

Александра въздъхна и пак погледна през прозореца.

— Трябва да обясня положението на Джереми колкото е възможно по-скоро — подхвана сега тя. — Бедното дете не бива да стои в мъгла около промените в живота му. — Обърна се отново към Мортън. — Постарай се да си по-мил с него, скъпи. Знам, че не си свикнал да общуваш с деца и че създаденото положение е неудобно и за тебе. Момчето обаче навярно си мисли, че го мразиш. Ние ще заминем скоро, но не бива при раздялата ти с него да се чувства неприязън. Той е твой син, затова направи усилие да си по-сърдечен с него, Мортън.

Като кимаше търпеливо с глава, Мортън обеща да се опита. След няколко минути каретата спря пред къщата и икономката ги посрещна във вестибюла. Взе шапката и бастуна на Мортън и му съобщи, че началникът на кантората му е изпратил спешни документи за преглед.

— Стажантът, който ги донесе, чака в кабинета ви, сър Мортън — добави тя и се обърна към Александра: — Господин Керик е в конюшните, госпожо.

Мортън влезе в кабинета си, а Александра тръгна по коридора, като смяташе, че Дейвид е с Джереми. Но когато излезе от задния вход, видя, че Дейвид седи сам на една пейка пред конюшните. Щом я забеляза да се приближава по пътеката, той се изправи.

Дори и след кратка раздяла топлата му, сърдечна усмивка винаги издаваше радостта му, че я вижда пак. Тя също му се усмихна и се огледа наоколо.

— Къде е Джереми, Дейвид?

— Една прислужница ми каза, че е в стаята си — отвърна той.

— Момчето не би трябвало да е само — побърза да каже Александра и се приготви да се върне обратно в къщата. — Ще ида да го доведа и ще му правим компания с тебе.

— Не, чакай — спря я Дейвид. — Аз му купих едно пони за двуколка. Нека почакаме тук, докато го доведат, преди да дойде момчето.

— Колко добре си се сетил, Дейвид — усмихна се Александра доволна. — Бедното дете има нужда от нещо, което да му подобри настроението, а какво би могло да бъде по-подходящо в случая? Къде е понито?

— Заведох го при един сарач да му сложи седло и юзда. Руъл Блейк остана при сарача, докато аз отидох да свърша други работи. Ще го доведе всяка минута.

Александра кимна. Руъл Блейк бе един от пастирите им, който ги бе придружил до Сидни.

— Дирдри върна ли се вече?

— Не, но трябва да си дойде скоро. Ела да поседнем тук, мила.

— Знаеш ли, че Джереми има родилно петно — каза Александра и седна на пейката. — Почти същото като на Мортън.

Дейвид я погледна в очите.

— Няма да позволиш на старата ти тревога да те безпокои отново, нали мила моя? — попита я внимателно. — Ако по характер Мортън не е точно такъв, какъвто бихме искали, то е просто защото така се е развил, а не защото носи някаква наследственост. Той е твой син, а също така и мой. Всичко друго трябва да се забрави напълно.

— Казах го само между другото — успокои го Александра. — Отдавна съм се отървала от тази тревога. Но не съм забравила какво ми се е случило и ще ти бъда вечно признателна за разбирането, което неизменно проявяваш.

— Бих очаквал и ти да проявиш такова разбиране, ако иззад някой ъгъл върху мене се нахвърли крадец и ме удари с тояга по главата. Всеки може да стане жертва на престъпник.

Изоставиха тази тема и заговориха за други неща — естествено и приятелски, както винаги. С годините любовта им бе станала зряла и спокойна, но в същото време бе запазила и свежестта си. Всеки миг, прекаран с Дейвид, бе изпълнен със смисъл за Александра, всеки ден й носеше радост.