Мишел Уелбек - Възможност за остров

Като професионалист трябва да призная: на сцената той беше много добър. При това още не бях се събудил напълно, кафето в хотела беше отврат, но той ме впечатли.

— Дали ще е 698896 — огледален квадрат? — продължаваше той. — Или 12960000 — второто геометрично число на Платон? Дали ще е 33550336, петото съвършено число, посочено от анонимен автор в един средновековен ръкопис?

Той застана неподвижно точно в центъра, където се събираха лъчите на прожекторите, направи дълга пауза и продължи:

— Ще бъде избран този, който го желае от все сърце — пак пауза, но по-кратка — и се е държал, както подобава.

След това съвсем логично премина към условията за избора и се спря на изграждането на посолството — темата видимо му беше присърце. Беседата продължи повече от два часа и, честна дума, всичко беше добре обмислено, спектакълът нямаше грешка и аз аплодирах заедно с останалите. Бях седнал до Патрик, който ми прошепна в ухото:

— Тази година наистина е в страшна форма…

Докато излизахме от заседателната зала, за да отидем на обяд, ни спря Ченгето.

— Поканен си на масата на пророка — каза ми той сериозно и добави: — Ти също, Патрик.

Патрик се изчерви от радост, докато аз хипервентилирах, за да се отпусна. Въпреки усилията си Ченгето ти смразяваше кръвта дори когато съобщаваше нещо хубаво.

За пророка бе запазено цяло крило от хотела: в него той си имаше собствена трапезария. Докато чакахме пред входа, където едно момиче говореше по токи-уокито, към нас се присъедини Венсан ВИП пластични изкуства, придружен от един подчинен на Ченгето.

Пророкът рисуваше и цялото крило беше украсено с творбите му, изпратени от Калифорния специално за стажа. Те изобразяваха само голи или облечени с предизвикателни дрехи жени на фона на разнообразни пейзажи от Тирол до Бахамите; веднага разбрах откъде идваха илюстрациите в брошурите и в Интернет сайта му. Докато вървяхме по коридора, забелязах, че Венсан отвръща поглед от платната и едва успява да скрие отвращението си. И аз се приближих, но веднага се отдръпнах с погнуса — думата кич е много слаба, за да се характеризират тези произведения; мисля, че никога не съм виждал нещо по-грозно.

Гвоздеят на изложбата се намираше в столовата, огромно помещение с големи френски прозорци с изглед към планините — зад мястото на пророка една картина с размери осем на четири метра го изобразяваше заобиколен от дванайсет млади жени, облечени с прозрачни туники и протягащи ръце към него, кои с обожание, кои с още по-красноречив израз. Имаше бели, чернокожи, една азиатка и две индианки — поне не беше расист. Но затова пък явно си падаше по големите цици и рошавите путки — очевидно вкусовете на този мъж бяха прости.

Докато чакахме пророка, Патрик ми представи хумориста Жерар, четвърти номер в организацията. Дължеше тази привилегия на факта, че бил един от първите съратници на пророка. Бил до него при основаването на сектата преди трийсет и седем години и му останал верен, въпреки понякога странните му идейни завои. От четиримата основоположници единият починал, другият станал адвентист, а третият си тръгнал преди няколко години, когато пророкът призовал да гласуват за Жан-Мари льо Пен против Жак Ширак на втория тур на президентските избори с цел „да се ускори разлагането на френската псевдодемокрация“; горе-долу както някога маоистите в разцвета на славата си бяха призовали да се гласува за Жискар срещу Митеран — „за да се задълбочат противоречията на капитализма“. И така бе останал само Жерар и тази продължителна вярност му бе спечелила някои привилегии, като например да обядва всеки ден на масата на пророка (не такъв беше случаят с Учения или дори с Ченгето) или понякога да се подиграва с някои негови физически черти — например да говори за „дебелия му гъз“ или „свинските му очички“. От разговора ни стана ясно, че Жерар ме познава прекрасно и е гледал всичките ми представления, всъщност той ме следял от самото начало на кариерата ми. Живеейки в Калифорния и безразличен към всякаква културна дейност (единствените актьори, чиито имена знаел, били Том Круз и Брус Уилис), пророкът никога не бил чувал за мен; дължах ВИП статута си на Жерар и единствено на Жерар. Той се занимаваше с пресата и връзките с медиите.

Най-сетне пророкът се появи — бодър, изкъпан, облечен с дънки и тениска с надпис „Lick my balls“ 43 43 „Оближи ми топките“ (англ.). — Б.пр. и с торба през рамото. Всички станаха, аз също. Той се приближи до мен, протегна ръка, широко усмихнат: