Карлос Сафон - Септемврийски светлини

Няколко седмици по-късно лъч на надежда озари неочаквано хоризонта на семейство Совел. Благодарение на светските умения и познанства на мосю Льоконт изникна възможност Симон да получи добра работа в малко крайморско градче — Синия залив, далече от сивия парижки сумрак, далече от скръбните спомени за последните дни на Арман Совел. Заможен изобретател и майстор на играчки на име Лазарус Жан се нуждаеше от икономка, която да се грижи за разкошното му жилище в гората Крейвънмур.

Изобретателят живееше в огромно имение, разположено до старата му и вече закрита фабрика за играчки. Там единствената му компания бе съпругата му Александра, която заради тежка болест от двайсет години не бе напускала стаята си в големия дом. В добавка към щедрата заплата Лазарус Жан предлагаше на семейството възможност да се настанят в Къщата на носа — скромно жилище, построено върху стръмните скали на издадения в морето нос от другата страна на гората Крейвънмур.

В средата на юни 1937 г. мосю Льоконт се сбогува с фамилията на перон №6 на гара Аустерлиц. Симон и двете ѝ деца се качиха на влак, който трябваше да ги откара до Нормандския бряг.

Загледан след влака, който полека се губеше в далечината, старият Льоконт се усмихваше сам. За миг го осени предчувствие, че историята на семейство Совел — истинската им история — едва сега започва.

Нормандия, лятото на 1937 г.

Щом пристигнаха в Къщата на носа, Ирен и майка ѝ веднага се опитаха да постегнат дома, в който щяха да живеят занапред. Дориан тъкмо бе открил новото си увлечение — географията, и по-точно рисуването на карти. Въоръжен с моливите и скицника, получени от Анри Льоконт като прощален подарък, синът на Симон Совел се усамоти в едно закътано местенце сред скалите — удобна наблюдателница, от която се разкриваше забележителна гледка.

Градчето с неголемия рибарски кей заемаше централната част на просторния залив. На изток се бе ширнал необятен бряг с бял пясък — бисерна пустиня край морето, — известен като Английския плаж. По-нататък заостреният край на носа се врязваше в морето като хищен нокът. Новият дом на Совел се издигаше в края му, отделящ Синия залив от обширната водна площ, която местните жители наричаха Черния залив заради дълбоките ѝ тъмни води.

В открито море се виждаше едно островче с фар, щръкнало сред рехавата мъгла на около половин миля от брега. Кулата на фара, тъмна и загадъчна, се сливаше с мъглата. Обърнеше ли поглед към сушата, Дориан можеше да види сестра си Ирен и майка си на верандата на Къщата на носа.

Новото им жилище беше двуетажна постройка от светло дърво, кацнала върху стръмните скали като тераса, увиснала над бездната. Зад къщата се издигаше гъста гора, а над короните на дърветата стърчеше Крейвънмур — внушителната резиденция на Лазарус Жан.

Крейвънмур приличаше по-скоро на замък или катедрала — плод на буйно и мрачно въображение. Ъгловатият покрив бе претрупан със сложна композиция от арки, аркбутани 1 1 Важен конструктивен елемент в готическата архитектура — каменна външна полуарка, която предава разпъващите усилия от свода на главния кораб на контрафорсни стълбове, разположени надлъжно покрай стените на катедралата. (Всички бележки под линия са на преводача.) , кулички и куполи. Сградата имаше формата на кръст, към който бяха пристроени няколко крила. Дориан разгледа внимателно зловещия силует на жилището, подслонило Лазарус Жан. Армия от водоливници и ангели, изсечени в камъка, охраняваше фриза на фасадата като орляк призраци, застинали в очакване на нощта. Готвейки се да се върне в Къщата на носа, момчето затвори скицника си и се зачуди що за човек би избрал да живее в такава странна сграда. Скоро щеше да разбере това, защото в този първи ден бяха поканени да вечерят в Крейвънмур — знак на внимание от страна на новия им благодетел Лазарус Жан.

Стаята, в която се настани Ирен, гледаше на северозапад. От прозореца ѝ се виждаше островчето с фара и морето, по чиято повърхност слънцето рисуваше светли петна — езерца от разтопено сребро. След месеците на затворничество в тясната парижка квартира ѝ се струваше почти скандален лукс да има цяла стая на свое разположение. Опиваше се от възможността да затвори вратата и да се радва на уединение.

Докато гледаше как залязващото слънце обагря морето в бакърено, Ирен се чудеше какво да облече за тази първа вечеря с Лазарус Жан. От някогашния ѝ внушителен гардероб се бе запазила само малка част. Само при мисълта за приема във великолепния Крейвънмур я обземаше чувството, че всичките ѝ рокли са жалки и износени парцали. А след като премери единствените два тоалета, които що-годе отговаряха на изискванията за подобен случай, Ирен се натъкна на нов и неочакван проблем.