Мишел Уелбек - Подчинение

"Аз съм професор в този университет и трябва да изнеса лекцията си тук" – казах им аз с твърд глас, обръщайки се към цялата група. Отговори ми чернокожият, с усмивка. "Няма проблеми, господине, дойдохме, за да посетим сестрите си..." – обясни той, сочейки амфитеатъра с успокоителен жест. Сестрите се състояха само от две момичета, седнали една до друга вляво в горната част на амфитеатъра, облечени в черни бурки, с мрежа пред очите, според мен бяха повече от безупречни. "Хубаво, видяхте ги..." – заключих добродушно аз. "Сега можете да си тръгвате" – настоях. "Няма проблеми, господине" – ми отговори той с още по-широка усмивка, после се врътна, последван от останалите, които не бяха продумали нито дума. След три крачки се обърна отново към мен. "Мир вам, господине..." – каза той, леко покланяйки ми се. "Добре мина... – си казах, затваряйки вратата на аулата, – този път мина добре." Не знаех какво точно бях очаквал, имаше слухове за нападения над преподаватели в Мюлуз, в Страсбург, в Екс Марсилия и в Сен Дьони, но лично аз не бях срещал нападнат колега, и всъщност не ги приемах истински сериозно, според Стийв имаше сключен договор между младите салафисти и университетската управа, това, че хулиганите и дилърите бяха изцяло изчезнали от две години от околностите на факултета, го доказваше. Включваше ли този договор клауза на забрана на достъпа до факултета на еврейските организации? И това беше само слух, трудно проверим, но истината е, че Съюзът на студентите евреи във Франция не беше вече представляван от началото на учебната година в нито един от университетските кампуси в региона на Париж, докато младежката секция на Мюсюлманското братство беше умножила, почти навсякъде, делегациите си.

На излизане от лекцията си (с какво ли можеше Жан Лорен да заинтересува двете девственици с бурки, този отвратителен педал, който сам се провъзгласява за анфиаантроп [10] Прякор, който френският писател Жан Лорен (1855-1906), представител на декадентството по време на Бел епок (края на XIX и началото на XX век), си избира с намерение да провокира и скандализира обществото с отявления си хомосексуализъм. Според някои критици етимологията е френската дума enfiler – вулг. "прониквам", и гръцката дума anthropos – човек. – Б. пр. ? Бащите им бяха ли запознати с точното съдържание на учебната програма? Литературата беше добро извинение) се натъкнах на Мари-Франсоаз , която ми предложи да обядваме заедно. Явно денят ми се очертаваше като ден на социалните контакти.

Харесваше ми тази забавна дърта одумница, която мреше да чуе някоя клюка, дългогодишният ѝ стаж на професор, авторитетът ѝ в някои от консултативните комисии придаваха на клюките ѝ повече тежест и смисъл, отколкото тези, до които можеше да се добере незначителният Стийв. Тя избра един марокански ресторант – явно денят щеше да бъде и халал [11] Ритуалният начин на колене, който позволява месото да бъде халал (араб.). – Б. Пр. .

Мама Делуз се хвърли в атака в мига, в който келнерът ни донесе храната, седяла на клатещ се стол. Националният академичен съвет, който се събира в началото на юни, щял със сигурност да назначи Робер Рьодиже на нейното място.

Хвърлих бегъл поглед на агнешкия тажин с артишок, преди да повдигна за всеки случай учудено вежди. "Да, знам – каза тя, – може да изглежда невероятно, но става дума за повече от просто слухове, сведенията ми са изключително точни."

Извиних се, под предлог че отивам в тоалетната, за да направя справка със смартфона си, в днешно време можеш да намериш всичко в интернет, от едно проучване от не повече от две минути научих, че Робер Рьодиже е известен с пропалестинските си позиции и че е бил един от основните организатори на бойкота на израелските университети; измих си старателно ръцете, преди да се върна при колежката си.

Тажинът ми бе успял да поизстине, жалко. "Няма ли да дочакат изборите, за да направят това?" – запитах аз, след като опитах една първа хапка, въпросът ми се стори подходящ.

"Изборите? За какво са им изборите? Какво могат да променят?" Явно въпросът ми не беше най-подходящият.

– Откъде да знам, но все пак президентските избори са след три седмици...

– Много добре знаеш, че всичко е вече предрешено, ще стане като през 2017-а, Националният фронт ще стигне дo втория тур и левицата ще бъде преизбрана, наистина не виждам защо НАС трябва да се напъва и да изчаква изборите.

– А изборният резултат на Мюсюлманското братство, той е непредвидим, ако преминат символичния праг от 20%, това може да се отрази върху равновесието на силите...