Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга

Тереса Мендоса се яви в десет часа сутринта в главната прокуратура на съдебната палата на улица „Росалес“, затворена за преминаване от военни камионетки и войници в бойно снаряжение. Конвоят пристигна с бясна скорост сред вой на сирени, с проблясващи под дъжда светлини. Имаше въоръжени мъже по терасите на сградата, сиви униформи на федерални агенти и зелени на войниците, бариери на пресечките с улица „Морелос“ и с улица „Руби“. Историческият център приличаше на обсаден град. От входа на Свободния правен факултет, където имаше определено място за журналистите, я видяхме да слиза от блиндирания „Събърбън“ с тъмни стъкла и да се упътва под арката от ковано желязо на прокуратурата към вътрешния двор в неоколониален стил, с железни фенери и каменни колони. Аз бях с Хулио Бернал и Елмер Мендоса. Едва успяхме да я мернем за миг, озарена от светкавиците на фотографите, които щракаха с апаратите си, в късото разстояние между „Събърбън“-а и вратата, оградена от агенти и войници, под чадъра, с който я предпазваха от дъжда. Сериозна, елегантна, облечена в черно, тъмно палто, черна кожена чанта, лявата ръка превързана. Косата сресана назад, прибрана на опашка на тила, със сребърни обици.

— Ето една жена, която има топки — вметна Елмер.

Тя прекара вътре един час и петдесет минути, пред комисията, състояща се от съдебния прокурор на Синалоа, командващия на Деветата Зона, един помощник-главен прокурор на Републиката, пристигнал от федерален окръг Мексико, един местен депутат, един федерален депутат, един сенатор и един нотариус, изпълняващ функциите на секретар. И навярно, докато е заемала мястото си и е отговаряла на зададените й въпроси, е могла да види на масата пред себе си заглавията на сутрешните вестници в Кулиакан: „Сражение в Чапултепек“, „Четирима федерални агенти мъртви и трима ранени при защитата на свидетелка“, „Почина и един наемен убиец“. И друго, по-сензационно, с червени букви: „Наркотрафикантка се изнизва между капките“. По-късно ми казаха, че членовете на комисията, от самото начало се отнасяли с нея крайно почтително, дори главнокомандващият на Деветата Зона поднесъл извиненията си заради допуснатите грешки при подсигуряване на безопасността, а Тереса Мендоса го изслушала и се задоволила само да кимне леко с глава. Когато приключила с показанията си и всички станали прави, тя на свой ред също казала „благодаря, господа“, и се отправила към вратата. Политическата кариера на дон Епифанио Варгас била съсипана завинаги.

Видяхме я на улицата, когато си тръгваше. Премина арката и излезе навън, ескортирана от телохранители и военни. Светкавиците на фотоапаратите просветваха по бялата фасада, докато „Събърбън“-ът палеше и приближаваше бавно към нея. Тогава забелязах, че тя се спря и се озърна, сякаш търсеше нещо сред хората. Навярно нечие лице, или пък спомен. Сетне направи нещо странно: бръкна в чантата, порови вътре и извади нещо, хартийка или снимка, гледа го няколко мига. Бяхме твърде далеч, затова, разблъсквайки журналистите, минах напред с намерението да я видя отблизо, но един войник ми препречи пътя. Възможно е, помислих си аз, да е била старата половинка от снимка, която бях видял в ръцете й по време на срещата ни в „Чапултепек“. Ала от това разстояние се оказваше невъзможно да разбера.

Тогава тя го скъса. Каквото и да беше то, хартия или снимка, видях как го раздира на малки парченца и после го захвърли на мократа земя. „Събърбън“-ът застана между нея и нас и това беше последният път, когато я видях.

Онази вечер Хулио и Елмер ме заведоха в „Ла Байена“ — любимото заведение на Гуеро Давила, — поръчахме си три средни „Пасифико“ и слушахме на джубокса как „Лос Тигрес дел Норте“ пеят „Мъртва плът“. Тримата пиехме мълчаливо и виждахме други мълчаливи лица около себе си. Малко по-късно разбрах, че в онези дни Епифанио Варгас е загубил статута си на депутат и е прекарал известно време в затвора „Алмолоя“, докато се е очаквало разрешението за екстрадицията по искане на правителството на САЩ, екстрадиция, която главната прокуратура отказа след дълъг и скандален процес. Колкото до другите герои на тази история, всеки пое по своя път. Кметът Томас Пестаня продължава да направлява съдбините на Марбеля. И бившият комисар Нино Хуарес продължава да е началник на сигурността във веригата модни магазини, превърнала се в могъщо международно предприятие. Адвокат Еди Алварес навлиза в политиката в Гибралтар, където един негов зет е министър на икономиката и труда. А Олег Язиков можах да срещна малко по-късно, по време на краткия престой на руснака в затвора „Алкала-Меко“ заради някакъв объркан въпрос с украински емигранти и контрабанда на оръжие. Държа се изненадващо любезно, разказа за старата си приятелка с малко задръжки и много обич, сподели някои интересни неща, които в последния момент успях да включа в тази история.