Бранимир Събев - Хоро от гарвани

— Всеки ден да е така и след няколко години ще се пенсионирам — хихикал Майк. — Четири стотачки, не е зле човече, никак не е зле…

Човекът с шапката и кожения шлифер вече бил съвсем близо, на няколко метра от гърба на чернокожия…

— Добре е, добре е — мърморел си Майк. — Хубави парички!

Внезапно остра кука се забила в ръката му и парите се разлетели, опръскани с рубинени капки. Наркопласьорът се вторачил невярващо в парчето метал, стърчащо от дланта му. Сетне закрещял от болка и ужас. Убиецът измъкнал куката и започнал безмилостно да удря Майк по лицето, вадейки очите му и разпаряйки бузите.

— Не, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! — изревал негърът.

Силен ритник в коляното го накарал да се строполи на земята, след което мощен удар в гърдите го прострял по гръб на паважа. Докерът-убиец забил оръжието си под ключицата на жертвата и започнал да я влачи към водата. Костта обаче не издържала тежестта на тялото и се пречупила, а полумъртвият Майк надал нечовешки крясък.

— Млъквай — казал глухо Паркър, забил куката под брадичката на чернокожия и продължил да го влачи. Стигнал до брега и с един замах потопил умиращия в солената вода. Наркопласьорът загинал от страшна смърт, изпитвайки ужасни болки.

Убиецът почистил куката в пясъка и я прибрал в джоба на шлифера си. После се изплюл през зъби във водата и се отправил бавно към дома си.

Двете ужасяващи убийства потресли много хора, а полицията започнала да дебне навсякъде, преследвайки незнайния убиец. Страхът пуснал ледените си пипала в сърцата на гражданите, защото никой не бил сигурен дали не е набелязан за следваща жертва от фантома с куката.

А Паркър Коулс се прибрал доволно вкъщи, отворил кутийка Пепси и изпил половината на един дъх. Направил си спагети с доматен сос, седнал пред телевизора и започнал да се храни с апетит, замисляйки следващото си убийство. Негрите вече били история — настанало време за колумбийците.

Самите колумбийци се мъчели да напуснат страната тихо и незабелязано — нещо, което изведнъж се оказало много трудно. Да, влизането в Съединените щати било лесно, но излизането им създавало проблеми. В момента стоели в колата си и се криели в един изоставен склад, където имало само прах и няколко мъждукащи лампи на тавана.

— Писна ми от тия глупости, Пабло — гневно изсъскал единият. — Готина държава е това, ама прекалено строго спазват законите и тем подобни.

— И мене страшно ме изнервя това, Роберто — съгласил се другият. — Дано по-скоро се махнем оттук, че бизнесът не чака — имаме още стока за продан.

— Знам, знам. Но ако се забавим още, ще закъснеем със срока, а руснаците не обичат да чакат, знаеш — изнервят се. Не сме влезли легално и ще трябва и нелегално да излезем оттук, защото ако ни сбарат властите, ще стане дълга и широка. Излизам навън да изпуша една цигара.

Роберто излязъл от склада, надявайки се свежият нощен въздух да му подейства благотворно. Пабло останал в колата и пуснал радиото в търсене на някоя забавна песничка. Не забелязал как една тъмна фигура се отделила от сенките в склада и безшумно се понесла към колата.

Радиото безпомощно пращяло и изведнъж млъкнало.

— Скапана бракма — изръмжал Пабло и го ударил с юмрук. Облегнал се назад и сключил ръце зад главата си, умувайки как по-скоро да се разкарат от границата… руснаците щели да бъдат много недоволни, ако сделката не се осъществи, а имало и още доста дрога за обработване и пласиране — дон Ернесто винаги бързал, а гневът му бил пословичен… Отегчената прозявка на Пабло му напомнила, че и от два дни не е спал.

Мислите на колумбиеца били грубо прекъснати от парче излъскан метал, което разбило стъклото на колата. Това била куката на зловещия фантом — Паркър Коулс. Тя продължила своя път и се забила в устата на все още прозяващия се Пабло, пробивайки горната му челюст. Последвал напън на могъщите мускули и докерът-убиец издърпал с една ръка трафиканта през прозореца на колата. Пабло успял да изстене само веднъж, преди Паркър да извади куката от устата му и да му счупи врата.

Докерът се изправил в цял ръст и презрително изгледал поредната си жертва. Шум от бързи стъпки го накарал да се обърне. Това бил Роберто, чието внимание било привлечено от шумовете в склада. Сега той стоял със зяпнала уста, гледайки мускулестия мъж с шапка и шлифер, държащ окървавена кука в ръката си. До него лежал трупът на мъртвия Пабло, с когото допреди няколко минути си бил приказвал — Пабло, с когото се познавали от толкова много години и били израснали в едно и също село. А сега убиецът на неговия стар приятел стоял до неподвижното му тяло и ехидно се подсмихвал. Този непознат вдигнал дясната си ръка и посочил с куката към Роберто.