Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Веднъж докато мълчаливо разтоварвал сандъци на пристанището, Паркър се спрял и се загледал в куката, която държал. Същата метална кука, с чиято помощ разтоварвал бали и сандъци вече петнайсет години. Сега обаче я гледал не като вещ и най-обикновен помощен инструмент, а със съвсем други очи. Очи, в които искрял странен блясък.

— Какво има, Паркър? — попитал го изненадан Джей Джей, негов стар приятел и колега.

Коулс се стреснал и отпуснал ръката с куката.

— А, нищо. Просто се бях замислил. И продължил мълчаливо да разтоварва.

Джей Джей не казал нищо, само изгледал стария си познайник и продължил да работи, клатейки глава. Мислел си, че още не се е съвзел напълно от шока, сполетял го преди година. Не след дълго сирената оповестила края на работния ден. Паркър отново останал — нещо обичайно за него. Разтоварил още няколко сандъка, колкото да спечели време всички да си тръгнат от пристанището и да остане сам. След като се убедил, че никой вече не го гледа, той с мрачна решителност огледал бляскавата кука. Да-а-а… Времето било дошло. Докерът прибрал инструмента в големия джоб на якето си и също напуснал пристанището. Мракът го обгърнал и нощта го приела в обятията си.

По същото време в казиното „Пирамидите на Фараона“ един негър се надигал от зелената маса, на която току-що загубил всичките си пари. Този негър се казвал Лутър и бил един от трафикантите, опитали да убият Паркър. Бесен, цветнокожият напуснал казиното, където бил пропилял близо десет хиляди долара. Ядосаният Лутър вървял бързо по ярко осветените улици и мърморел сърдито под нос. Обсебен от гнева си, той не забелязал как една тъмна фигура се отделила от сенките и тихо го последвала.

Постепенно светлите булеварди отстъпили място на малки, лошо осветени криви улички. Лутър крачел енергично и не спирал да се нервира от загубата на парите си. Загърнатата в шлифер фигура го следвала неотлъчно и бавно се приближавала към него. Изведнъж улицата свършила в три къщи, които преграждали пътя.

— Проклети задънени улици — изругал под нос негърът и понечил да се върне обратно.

Там обаче го чакал този, който го преследвал още от казиното. Бил мускулест мъж с шлифер и шапка, а лицето му било забулено в сянка. В дясната си ръка мъжът държал голяма кука.

— Фантом — хлъцнал уплашен Лустър. Като малък обичал да гледа филми на ужаса и знаел какво го чака. Обърнал се и понечил да побегне нанякъде, но зловещият непознат го настигнал с три скока и забил куката в рамото му. Негърът изкрещял от болка. Мъжът с шлифера го ритнал в кръста и го свалил на земята. Измъкнал куката и започнал бясно да вършее с нея по тялото на жертвата, късайки парчета месо. Крясъците на агонизиращия чернокож събудили жителите на околните къщи. Светнали лампи. Фантомът изоставил стенещата жертва и напуснал с бързи крачки местопрестъплението.

Навън излезли хора, някой се сетил да позвъни на 911. Всички ахкали и тръпнели от ужас, като виждали обезобразеното тяло на улицата. Не след дълго линейката пристигнала и вдигнала Лутър — по-точно това, което било останало от него. Липсвала плът от рамената, шията, но най-вече от гърба. Въпреки усилията на лекарите, наркодилърът починал от кръвозагуба на път за болницата.

А убиецът вече бил далеч от мястото, където вилнял с куката и откъдето потегляли полицейски коли с включени сирени. След малко мъжът махнал на едно такси, което тутакси спряло пред него. Фантомът се качил в колата.

— Накъде, господине? — учтиво попитал на завален английски шофьорът-индиец.

— Сантяго Лейн — отговорил му Паркър.

Колата потеглила, а докерът бръкнал в джоба си и погалил с пръст металната кука, която била цялата оплескана с кръв.

Убийството донесло ново, непознато досега усещане на Паркър — чувство за огромна власт, дълбоко удовлетворение, душевен мир и хармония. Отнемайки нечий живот, той изпитвал всичко това накуп в такава степен, че главата му се замайвала. Заедно със сладостта от отмъщението, която получавал при смъртта, Паркър разбрал кое е нещото, липсвало му досега: убийството. Вече не се интересувал от жени, от алкохол, от автомобили, не гледал телевизия и почти не разговарял с колегите си. През свободното си време острел своята кука и мислел за бъдещата си жертва — коя ще е тя, къде живее, какви са навиците й и кога може да я срещне на някое закътано място, за да я изпрати в небитието.

Следващата жертва на променения докер бил другият негър, който стрелял по него в онази злополучна вечер. Този чернокож се казвал Майк и в една мъглива нощ мръзнел на пристанището, осъществявайки дребна сделка с няколко местни наркоманчета. Срещата с „клиентите“ била в северния край на пристанището, а не в южния, където бил извършен опитът за покушение върху Паркър. Майк продал кокаин, марихуана и малко амфети на три непълнолетни момчета и с доволен вид прибрал зелените банкноти. Хлапетата го оставили и се отправили забързано към някой запуснат гараж, за да се надрусат. Негърът доволно броял парите си и не забелязал облечената в шлифер фигура, която бавно и безшумно се приближавала към него.