Бранимир Събев - Хоро от гарвани

— Има начин — рекла след кратък размисъл циганката. — Той иска да отсече дървото — това е било последното нещо, което е желаел, преди да умре. Трябва да го погребете през деня, когато спи. Ще го издърпате от блатото и ще го заровите под дървото, което е искал да отсече. И запомнете — трябва да го заровите заедно с брадвата му. Но трябва да побързате. Ако отсече дървото, преди да сте го погребали, той няма да може да се върне в отвъдното и вечно ще скита не-мъртъв по света.

— Но ние не знаем как да го издърпаме от блатото! — възпротивил се Джошуа.

— Пък и брадвата му е винаги с него — добавил Боб.

— Посипете пръст във блатото. Трупът му ще изплува. А брадвата ще я търсите сами — отсякла старицата.

Тримата дървари се запътили към лобното място на Матю. Колкото повече навлизали в гората, толкова по-тихо ставало наоколо и небето се смрачавало като пред буря. Стигнали до зловонното блато и видели големия дъб. Дървото носело ужасни белези от брадва по дънера си. Самата брадва била небрежно облегната на дъба. Дотук добре. Ами тялото? Хвърлили няколко шепи пръст във водата, както ги подучила старицата. От дъното на тресавището се разнесло бълбукане и изведнъж трупът на Матю изплувал на повърхността сред мехури блатен газ. Издърпали тялото с въжета и се заели да копаят надве-натри гроб със собствените си брадви и с ръце. Изкопали дупка с дълбочина около един ярд и положили тялото на Матю вътре. Къстър хвърлил и секирата в гроба. Зарили дупката и забучили прост дървен кръст над импровизирания гроб — две пръчки, свързани напреко с парче въже. Прекръстили се мъжете, свалили шапките си и почели с едноминутно мълчание своя стар и верен другар. После прибрали секирите и въжетата и тръгнали към къщи. Само Къстър останал, изправен до гроба на Матю. Но не гроба гледал той, а дъба, който се извисявал към небето. По неговата черна кора вече нямало и драскотина — сякаш никой никога не се е и опитвал да го отсече. После Къстър сложил шапката си и забързал ход, за да достигне Боб и Джошуа. Те никога вече не посетили вдовицата Беки, която останала сама до края на живота си, а духът на нейния съпруг се успокоил и престанал да я навестява.

— Хубава история — наруши мълчанието Джейкъб.

— Да, и на мен ми хареса — додаде Бари.

— Радвам се — отвърна Бил и довърши бирата си.

— Хайде да се прибираме, че момичетата сигурно вече се тревожат, а? — предложи Елиът и се надигна от високия стол. Тримата му приятели го последваха.

Джейкъб изпроводи с поглед четиримата мъже. После се захвана да подрежда под бара вече измитите и подсушени чаши.

— Бау!

Ричи скочи към влизащия в палатката Том и се озъби, осветявайки с фенерче брадичката си отдолу. Лицето му беше зловещо, сякаш взето от филм на ужасите.

— А-а-а! — извика уплашено Том и тупна по дупе на земята.

— Спокойно глупчо, аз съм — изсмя се Ричи и изключи фенера.

— Не ме плаши повече така — изръмжа Томи.

— Направо напълни гащите, а? — ухили се повторно Ричи и намести очилата си. — Хайде, влизай вътре.

Навън бе късна вечер и се чуваше единствено песента на щурците. Лунният сърп светеше над палатката, а небето бе обсипано със звезди.

— Сега тате е в дневната с мама и празнуват с неговия счетоводител и жена му — довери Ричи. — Мене ме изпратиха тук на палатка, за да не им досаждам. Сигурно добре си прекарват.

Бащата на Ричи беше богат бизнесмен, специализиран в търговията с недвижими имоти. Имаше собствена агенция и печелеше повече от добре. В момента празнуваха голям удар — таткото на Рич беше продал много изгодно няколко къщи в забутан квартал, а счетоводителят му бе потулил всичко пред данъчните.

— Ама и ти добре си прекарваш — възрази Томи и отметна един кичур от челото си. — Като дойдох при теб, тук имаше сандвичи, шоколад, чипс, портокалов сок, кола…

— Да, добре че дойде. Иначе нямаше да мога да унищожа всичко сам — потупа се доволно по коремчето Ричи. — Голямо ядене падна, а?

— И голямо оригване от колата — ухили се Томи и тупна своя приятел по рамото. — Хайде да играем на Черен Петър. Нося карти.

— Хайде — съгласи се Рич.

Томас и Ричард бяха приятели откак се помнеха. Въпреки разликата в социалното им положение, двамата бяха неразделни. Докато богатите родители на Рич глезеха своето единствено дете, Томи живееше в малка къща с трите си сестри. Майка му беше безработна, а баща му — строителен работник. Парите вечно не достигаха в семейството и често се стигаше до караници — особено ако таткото си беше пийнал вечер. Най-голямата сестра — деветнайсетгодишната Мери — припечелваше някой друг долар като проститутка в отдалечен квартал. Това се случваше предимно нощем — през деня се шляеше със съмнителни момчета, някои дългокоси и с мотори, други с бради и каравани, или с нейните приятелки — също разхайтени и немарливи като нея. Понякога четирите й дружки я подхващаха и отиваха на бар, където добре се почерпваха. После се натискаха с непознати господа в скъпите им автомобили или правеха минети на голобради хлапета зад стари складове. Средната сестра на Томи, Джина, беше на шестнайсет и работеше като сервитьорка в закусвалня. След като завърши девети клас, престана да учи и започна да помага в семейството както може. Томи и тринайсетгодишната Сара ходеха на училище и не знаеха за подвизите на най-голямата си сестра, нито по какъв начин заработва пари. Всички останали от семейството знаеха, но си мълчаха.