Бранимир Събев - Хоро от гарвани

— Не разбирам защо се водим по акъла на тази малка глупачка — нервирал се Къстър. — Вярно, страшна е в леглото, но само заради това…

— Хайде, хайде — прекъснал го Боб. — То кога мъж не се е водил по женски акъл… Пък току-виж се разсърдила и повече няма да ни дава.

— Че като няма да ни дава, нали си имаме жени за тая работа? — изсумтял Джошуа.

— Я кажи коя ти прави по-голям кеф — Беки или жена ти? — парирал го Боб. — Хайде мълчете сега и гледайте. Току-виж наистина станало нещо.

Джошуа и Къстър се отказали да спорят и млъкнали. Само нахлупили шапките си ниско над очите и залегнали още повече в малките храсти, растящи около дървото. Мракът вече се сгъстявал и дърветата започнали да придобиват зловещи очертания. Отнейде бухал извикал силно три пъти. Тогава сякаш от самия мрак внезапно изплувал силуетът на Матю и с няколко крачки се озовал до къщата. Отворил рязко вратата и влязъл в дървената колиба пред сащисаните погледи на тримата другари.

А вътре в къщата горката Беки изтърпявала безропотно грубото отношение на не-мъртвия си съпруг.

— Слагай да ям, проклетнице, колко пъти трябва да ти повтарям? — избучал още с влизането си той и се тръснал на стола пред масата.

Ребека мълчаливо му донесла чиния с печено месо.

— А къде е хлябът? — попитал той. — Дай ми и хляб!

— Ето го на масата пред теб — посочила тя и се троснала: — Вземи си го сам!

Матю грабнал питата и заръмжал, докато си чупел къшеи:

— За нищо не те бива, никаквице. Един хляб не можеш да подадеш на мъжа си, след като цял ден е работил и е останал без сили. Можеш само да се натискаш с ония поспаланковци — Боб, Джошуа и Къстър…

Беки затаила дъх, а очите й се разширили от уплаха. Как изобщо е отгатнал тайната й?

Сякаш прочел мислите й, ухиленият дървар отговорил:

— Мислиш, че не знам ли? Когато отидеш на онзи свят и видиш вечната битка между светлината и мрака, тогава научаваш всичко. Доста често се е случвало аз да съм в гората и да се потя с риск за живота си пред някое дърво, а ти в това време да се шибаш с ония нещастници. Кажи ми — добри ли са в леглото? Сигурно са по-добри от мен. Вероятно затова си ги прикоткала и си се търкаляла в кревата с тримата едновременно. Мръсна кучка. Махам се оттук, повдига ми се само като те гледам. Хайде, извикай ги пак и им ги поеми с всичките си дупки. Те са там навън, всичките. Крият се зад стария кестен и си мислят, че не ги виждам, глупаците.

След тези смазващи думи Матю станал, взел си брадвата и излязъл. Жена му приседнала на леглото. След малко Боб, Джошуа и Къстър довтасали.

— Не мога да повярвам! Той беше там! Видях го! — не можел да се успокои Боб.

— Той знае — бавно отронила Беки. — Знае всичко. За нас… Знае какво сме правили, докато е бил в гората…

Тримата стояли безмълвни като статуи.

— Чувствам се ужасно — въздъхнала Беки. — Трябва да си поспя. Вървете си. Оставете ме.

Дърварите послушно се изнизали един след друг от къщата и тръгнали по склона към града. Вървели и не обелвали и дума. Накрая Джошуа не издържал:

— Трябва да направим нещо. Трябва да помогнем на Беки.

— Защо пък да й помагаме? — изсумтял Боб.

— Не искаш да й помогнеш, защото си напълнил гащите. Страшничко е един призрак да се разхожда из гората, вярно. Ама ти беше хубаво, когато я чукаше, нали?

— Не ми се прави на светец, Джошуа. И ти правеше същото с нея.

— И тримата го правехме. Задължени сме й, все пак трябва да предприемем нещо…

— И какво ще предприемеш срещу един, който не иска да умре, въпреки че на лицето му има дупка от брадва, в която можеш да пъхнеш юмрука си? — запитал Боб.

— Може пък да има начин — обадил се неочаквано Къстър.

Боб и Джошуа се обърнали изненадани към него.

— Преди време сестра ми се ожени и не можеше да зачене. Отиде при някаква стара циганка, дето живее откъм другата страна на града. Знаете — боровата гора, дето е забранено да се сече. Та отиде сестра ми и циганката й каза да пие някакви билки, а после и мъжът й да пие от същите. Чудото стана — сестра ми забременя.

— И какво сега — някаква дърта вещица, дето забърква буламачи за плодовитост, ще знае цяр срещу не-мъртъв дървар?! — скептично попитал Боб.

— Нищо не пречи да опитаме — казал Джошуа. — Хайде утре да отидем при циганката. Ще отидем, нали?

— Да отидем — съгласил се Къстър.

Боб въздъхнал.

— Добре.

На другия ден тримата другари се запътили към дома на старата циганка. Не след дълго стигнали и заварила старицата вън до къщата, където тя сушала билки. Разказали й всичко от игла до конец.