Бранимир Събев - Хоро от гарвани

— Убий я, Карг!

— Довърши я!

— Подпали проклетата вещица! — такива били призивите на тълпата.

Без да обръща внимание на крясъците на публиката, палачът развързал младата жена и я повлякъл към кладата, където я завързал за почернелия стълб, издигащ се сред купчините дърва. През цялото време Лина не оказала никаква съпротива. Тя обърнала окървавеното си лице към палача и гордо изрекла:

— Да свършваме с това, Карг. Давай, готова съм.

— Иска ти се да свършим бързо, а, вещице? — изсъскал Екзекутора. — Да, ама не. Ти само си мислиш, че знаеш всичко. А това знаеш ли?

При тези думи Карг хванал с две ръце големия череп, свалил го от главата си и го запокитил настрани. После обърнал лице към тълпата и устните му се разкривили в сатанинска усмивка. Всички ахнали от ужас, щом зърнали лицето на палача и разбрали защо досега винаги е носил маска. Ликът му бил целият прорязан от жестоки белези, сякаш някой е кълцал обезумял лицето му с нож. Екзекутора се обърнал към Лина и тя изпищяла на свой ред.

— Харесвам ли ти, вещице? Погледни колко съм красив благодарение на твоята баба. Малко преди да загине баща ми разкри кой е отговорен за гадните белези по лицето ми, заради които и досега ме е срам да се покажа пред хората. Когато отвлекли майка ми, твоята баба в своята безсмислена злоба е издрала лицето ми със своите нокти. Бил съм още невръстно бебе, лежащо кротко в люлката си, когато съм получил своя пръв подарък от живота — невероятната ми красота.

След това словоизлияние Карг извадил огнивото си и запалил кладата. Тълпата ревяла в подкрепа на думите на палача, а в рева й се долавял зовът на обречените, песента на Ада, който очаквал младата жена. Кладата се разгаряла все по-силно, а палачът отново взел страшния си бич и пристъпил към вещицата.

— Време е да изкупиш греховете на предците си — с гробовен глас изрекъл той и замахнал с бича.

Младото момиче вече не пищяло, а свело глава и по бузите й се затъркаляли сълзи. То не обръщало внимание нито на подигравките на хората, нито на бича на Карг, който плющял по лицето и гърдите й. А огънят вече пращял в сухите дърва и облизвал краищата на роклята на вещицата. Екзекутора захвърлил бича в огъня и направил две крачки към масата зад бесилките. Бръкнал под зеблото, което я покривало и измъкнал отдолу огромна брадва. Тълпата екзалтирано закрещяла. Карг се приближил към Лина с брадвата в ръце. Пламъците вече обхващали роклята й. Младата жена вдигнала глава и вперила мътен поглед в човека, стоящ с брадва пред нея като Ангел на Смъртта.

— Умри, вещице — тихо казал Карг и замахнал.

Брадвата се врязала в гърлото на Лина и главата и хвръкнала във въздуха заедно с парче от стълба, на който била завързана. Главата паднала нейде сред жестоката публика, която надала радостен възглас, а кръвта на момичето избликнала като фонтан. Карг захвърлил настрани непотребната секира и слязъл от ешафода, след което се изгубил в тълпата.

Напразно се опитвали да открият опитния палач. Той сякаш потънал вдън земя, след като завършил мисията си и отмъстил за смъртта на своята майка.

Тери спря да разказва и лапна една ягода.

— Хареса ли ти историята, Чес?

— Ами горе-долу — отвърна унило хлапето. — Не очаквах да е точно такава — мислех, че ще ми разкажеш нещо за призраци, вещици, фантоми или нещо от тоя род. Но и тази не е лоша.

— Мхм… — отвърна разсеяно бащата. — Искаш ли още ягоди?

— Да, дай няколко насам.

— И тогава Джон си свали панталоните и каза: „Ти си ми първата“, представяте ли си?

Кискането на трите тийнейджърки огласи кафенето, където освен тях на една маса до вратата седеше възрастна дама. Тя изгледа неодобрително момичетата и се зачете отново във вестника си.

— А после какво стана, Трейси?

— Ами нищо особено. Свърши за по-малко от минута. Е, после му направих малко вятър — че се е получило супер, че съм много доволна и така нататък. И той, естествено, се хвана.

— Тези същества мъжете са природно ощетени откъм черепно съдържимо, не мислите ли? — засмя се изрусеното момиче, което се казваше Елинор.

— Кажи го направо, Елинор: глупави са като овце — изхили се Никол, чиято гарвановочерна коса стигаше чак до кръста й.

— Трябва да си потърсим по-големи, не мислите ли? — запита Трейси. — В нашия девети клас момчетата се делят на две групи — животни и загубеняци. Виж, знам един в дванайсети клас, който е направо…

— Извинявай че те прекъсвам, Трейси, но не само в нашия клас, ами в цялото училище момчетата се делят на тези две категории, които ти току-що спомена — обади се Никол. — Според мен трябва да се завъртим около колежа, където студентите са просто… ммм…