Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Тази жена изобщо не приличала на останалите, обвинени в магьосничество. Била млада, около двадесетгодишна, с буйни руси коси, които се спускали като водопад надолу по гърба й. Гордият й поглед обходил насъбралото се множество, което спряло да я замеря и притихнало. Зелената й рокля била пристегната с въже на кръста, а красотата й карала простолюдието да мълчи и безмълвно да й се възхищава въпреки тежкото обвинение, заради което стояла сега пред палача. Карг стоял със скръстени ръце пред нея, а в очите му, надничащи иззад черепа като змии от дупките си не личала и капка възхита пред красотата на младата жена. Той пристъпил напред и хванал грубо момичето за лакътя.

— Хайде, вещице, време е да се срещнеш със своя господар — изрекъл той.

Русокосата девойка рязко се освободила от ръката на палача и извикала на тълпата:

— Нима ще позволите на този демон в човешки образ да убие една млада жена? Не аз, а той е слуга на дявола! Той му изпраща душите на невинни хора чрез тези богохулни екзекуции, а в замяна получава неговата черна благословия!

Хората се разшумели и немалко закимали одобрително при думите на девойката. Въпросният палач стоял до момичето със зелената рокля и погледнал към главния съдия, който наблюдавал екзекуциите от своята ложа. Съдията мълчаливо му кимнал. Карг се обърнал към множеството и изревал:

— Тишина!

Мигновено хората млъкнали и свели глави. Страхът, който изпитвали към ужасния Екзекутор, бил далеч по-голям от симпатията към красивата девойка. Палачът хванал с яките си ръце младата жена за предмишниците и грубо я повлякъл към големия дървен стълб за мъчения. Тя се опитала да се съпротивлява, но безуспешно — пръстите на Карг стискали по-здраво и от клещи. Той я довлякъл до стълба и завързал ръцете и краката й за него.

— Първо ще изтърпиш двадесет удара с бич, вещице, преди пламъците на кладата да те изпратят във вечните огньове на Ада! — изръмжал той и с едно движение разкъсал роклята на гърба й.

Сега вече тълпата се разбушувала като бурно море. Хората крещели, наричайки палача страхливец и дяволски слуга. Някои от тях започнали да хвърлят камъни по него, без да обръщат внимание на бронираните стражници, които ги заплашвали с острите си пики. Човешкото множество се поуспокоило чак когато съдията заплашил, че ще изгони всеки присъстващ, ако не запазят тишина. А Карг, жестокият Екзекутор, извадил от една торба навит на колело волски бич. Всички ахнали от ужас, знаейки колко силно удря палачът. Последният развил бича и с едно движение на китката си белязал гърба на момичето с кървава бразда. Жената изпищяла от болка, а Карг продължил да удря — отмерено, силно и точно, без да обръща внимание нито на стоновете й, нито на сърдитото бръмчене на публиката. Някои жени плачели и триели очите си с краищата на роклите, а децата се притискали до родителите си и хълцали, съжалявайки нещастницата. Палачът отброил двадесет удара и захвърлил настрани непотребния вече волски бич, пропит с кръвта на момичето. Гърбът на девойката бил грозно белязан с жестока рубинена плетеница от рани. Тогава русокосото създание се извърнало с лице към Екзекутора и със задавен от сълзи глас извикало:

— Проклет бъди, палачо! Проклети да са и съдиите, които пратиха една невинна млада жена на мъчения и смърт, и то пред очите на хората!

— Млъквай, вещице — равнодушно казал палачът и затърсил в себе си кремъка и огнивото, с които палел кладата.

— Не, няма да млъкна. Защото аз знам нещо за теб, Екзекуторе. Знам твоята тайна, Карг!

При споменаването на името му демоничният палач спрял да тършува из джобовете си и се взрял в момичето.

— Нищо не знаеш — отвърнал той.

— Напротив! Знаеш ли коя съм аз, убиецо? Лина — кръстена съм на моята баба, която е била сред жените, отвлекли твоята майка!

Карг изведнъж замръзнал. После направил няколко сковани крачки към завързаната.

— К-к-к… какво каза? — с треперещ глас запитал той.

— Същото, което чу. Аз съм единственият жив потомък на баба ми. Всички други жени, участвали в похищението на майка ти, са мъртви — някои от старост като баба ми, но повечето — от твоята ръка.

— Ти… проклетнице! — изкрещял палачът и я ударил през лицето.

Лина се извърнала и от сцепената й устна потекла кръв.

— Бий ме колкото си искаш, сега ти е паднало. Поздравления, убиецо! Довърши ме и ще изпълниш своята мисия — няма друга потомка на вещиците, принесли майка ти в жертва на дявола.

Притихналото досега човешко множество отново зароптало. Сега на всички им станала ясно, че момичето, на което симпатизирали досега, е виновно.