Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Изведнъж някой нежно поставил ръка на рамото на Галахър.

— Искаш ли да танцуваме? — прозвучал женски глас.

— Ей, пак ти излезе късметът — промърморил Бенджамин.

Ник станал и се обърнал. И кръвта му се смразила, а поетият алкохол се изпарил от главата му, сякаш никога не е бил там.

— Я! Това не е ли приятелката ти? — възкликнал Ей Джей.

— Отиди да танцуваш с нея, де — изломотил Сам. — Стига си стърчал като побит кол.

Но краката на Ник отказвали да помръднат. Защото пред него стояло момичето от снимката, мъртвата Джейн. Тя го хванала за ръка и леко го придърпала към дансинга. Диджеят услужливо пуснал блус.

— Толкова ми липсваше, Хари — нежно измъркала тя. — Бях толкова самотна без теб.

— Аз… аз не съм Хари — заекнал от ужас Никълъс. — Не съм…

— Там беше тъмно, Хари — продължила Джейн, все едно не го е чула. — И толкова студено…

— Ти си мъртва! Как е възможно да си тук?

— Мъртва? Не ставай смешен, мили. Просто отидох на една… дълга разходка. И ето ме тук, отново при теб.

Момичето затворило очи и облегнало глава на гърдите на изплашения до смърт млад мъж. Той плахо се опитал да я прегърне през раменете. И просто почувствал как ръцете му минават през безплътното й тяло като през гъста мъгла. Косата му се изправила.

— Трябва да изляза за малко — припряно казал Ник и се освободил от прегръдката й. — Ще се върна ей сега.

С бързи крачки се запътил към изхода.

— О, не ме изоставяй — примолила се Джейн и тръгнала след него.

Без да й обръща внимание, бившият войник излязъл от клуба, споходен от изненаданите погледи на другарите си. Но не било толкова лесно да се отърве от безплътното момиче. Тя го следвала, без да стъпва по земята, и го молела да не я изоставя. Дори когато стигнал до дома си, Ник не успял да се отърве веднага от нея. Измънкал, че ще й се обади утре и влязъл вкъщи. Веднага си легнал и се завил презглава, треперейки от страх. Дълго не можал да заспи, а когато накрая се унесъл, сънят му не бил спокоен. Защото Джейн присъствала и в сънищата му.

И оттогава Никълъс Галахър нямал нито един спокоен миг. Мъртвото момиче го следвало навсякъде и било видимо само за неговия взор. Ник се затворил в дома си и не излизал въобще оттам. Напразно приятелите му се опитвали да го изкарат навън. Но и в собствения си дом нямал покой. Когато ставал сутрин, Ник виждал първо Джейн, застанала до прозореца, да гледа замечтано навън. Когато закусвал, тя седяла на някой стол и го гледала с любов. Любов, която дори смъртта не може да надвие. Даже когато бил в тоалетната, тя чукала на вратата и го питала кога ще излезе. Галахър усещал, че бавно, но неумолимо губи разсъдъка си.

Една сутрин закусвал със сестра си, а на стола вдясно от него стояла Джейн и го галела по косата.

— Много си пребледнял, брат ми — подхвърлила Кейси. — Да не би пак да виждаш твоето въображаемо мъртво момиче?

Ник не отговорил. Вече бил твърдо убеден, че красавицата от снимката, която взел от гробището в Ривърстоун, с изключение на вечерта в бар „Дива Роза“ е видима само за неговия взор.

— Знаеш ли знахарката, дето живее горе на хълма?

— Какво за нея? — апатично попитал бившият войник.

— Тя може да разваля магии. Веднъж една моя приятелка — Синди — страдаше от главоболие цели шест дни. Майка й я заведе при знахарката. Онази каза, че някой мисли злото на Синди, и й даде да пие някаква отвара. И главоболието веднага й минало.

— Е, и?

— Ами може да отидеш при нея — безгрижно казала Кейси и лапнала лъжица бъркани яйца. — Току-виж над теб тегне някакво проклятие…

Ник се замислил. Какво друго му оставало? След закуска облякъл якето си и отишъл при знахарката.

Влязъл тихо в къщата, която по нищо не се различавала от обикновените къщи в селото, и разказал всичко на жената — от игла до конец.

— Не е трябвало да пипаш снимката — с укор казала тя.

— Това и аз го разбрах — въздъхнал Ник.

— Ще ти кажа какво трябва да направиш. Имаш ли пари?

— Имам десет долара.

— Добре, дай ги насам. Така. Само смъртта е безплатна в този живот, нали? Ето ти тези четири стоманени гвоздея. Ще отидеш на гроба на момичето и ще заковеш снимката на момичето с тях за надгробния й камък. И ще ги заковеш накръст, разбра ли? Ако изпълниш както трябва всичко, духът на момичето ще те остави. Отивай и Бог да те пази.

Младият Галахър излязъл от къщата и видял Джейн пред нея. В очите на момичето имало сълзи. Тя се обърнала и изчезнала.

Ник отишъл на гробището в Ривърстоун и намерил гроба. Извадил вече поомачканата снимка от джоба си и въздъхнал. Намерил един камък наблизо и се заел да кове. Забил снимката с първия и почувствал силен полъх на вятъра. Не обърнал внимание и забил втория пирон. Чул стъпки зад гърба си. Пот избила по челото на Ник, но той забил и третия гвоздей. Изведнъж една ръка го хванала за рамото. Бившият войник събрал силите си и с един удар забил и последния пирон, след което припаднал.