Линси Сандс - Максимална защита

Джейн погледна часовника си и посърна.

— Трябва веднага да тръгвам. Влакът на дъщеря й пристига в пет и половина. Вече е пет. — Намръщи се. — Защо стана така, че оперативката продължи толкова дълго точно в ден, когато се налага да се прибера рано?

— Ммм — кимна Лизи. — Винаги става така. Можехме и по-рано да приключим, ако Липшиц не се чувстваше длъжен да мели цял час за поразяващото си червило.

— Поразяващо червило ли? — поинтересува се Джейн. Вървяха по коридора. Изобщо не бе обърнала внимание на представянето на Липшиц. Както и на което и да е от другите. Май трябваше да отиде при специалист заради този страх от говорене пред публика.

— Да. — Лизи измъкна малък флакон от джоба и го подаде на приятелката си. — Това е прототипът. Беше раздал няколко. Трябваше, разбира се, да ги върнем, но съм забравила, защото, след като той приключи, ти отвори твоето куфарче. Направо не можах да повярвам, когато видях вибраторите. — Тя поклати глава и се разсмя.

Джейн се подсмихна, взе мострата и дори успя да я отвори с една ръка. Цветът бе ярко наситеночервено. Доколкото й бе известно, мечтата на всеки мъж.

— И как действа?

— Има и обикновено червило в другия край. Първо слагаш от него за основа, а след това добавяш цветното. Целуваш някой мъж и прас! — Тя щракна с пръсти. — Той е вън от играта, а на теб ти няма нищо. Поне така твърди Липшиц.

Джейн стисна устни.

— Чудно ми е дали той го е изпробвал… И ако го е пробвал, той ли е целувал някого или него са го целували?

— Мили боже, надявам се него да са го целували! Липшиц, омазан в червило, е истински кошмар.

Джейн се разсмя. Затвори цветния край на червилото, отвори другия и загледа любопитно гилзата.

— А тази основа, тя на принципа на противоотровата ли действа, или просто не позволява на наркотичното вещество да се допира до кожата на този, който си го слага?

— Не съм много сигурна. Пропуснах тази част от безкрайните му обяснения. Изключих напълно след първите петнайсет минути. — Лизи сви рамене и смени темата.

— След като дъщерята на Джил си идва, кой ще гледа баба ти утре?

— Аз — успя да каже Джейн, без да се мръщи. — Взех си свободен ден.

— Свободен ден? — Лизи се усмихна. — Не може да бъде! Искаш обаче да кажеш, че ще работиш у вас. Както обикновено.

— Ами то…

— Лизи! — При повикването и Джейн, и приятелката й спряха и се обърнаха. Джоун Хайгейт, една от трите секретарки в И&Н, на чиято помощ разчитаха всички служители в отдела, вървеше след тях по коридора. — Търсят те по телефона. Някой си господин Армстронг.

— По дяволите! Трябва да се обадя — измърмори Лизи. — Ще ти звънна в края на седмицата. — Тя се обърна и затича към телефоните.

— Ей, чакай! Червилото. — Джейн направи крачка след нея, но спря, щом Лизи й махна с ръка да не се притеснява.

Джейн сви рамене и се насочи към изхода. Постави капачката на червилото и го пусна в джоба си. Щеше да й го върне в понеделник, а сега наистина трябваше да побърза. В никакъв случай не можеше да си позволи да ядосва Джил. Кой, тогава, щеше да се грижи за баба й?

Маги Спайръс беше жизнен действащ агент, изключително проницателна, само допреди шест години. И тогава, след четирийсет и пет годишен стаж, само година преди да се пенсионира, една от задачите претърпя провал. Обучавала някаква новачка, която направила непростима грешка — грешката й коствала живота, а Маги останала прикована на инвалиден стол. Никак не й беше лесно да се примири с промяната. И бурният живот, съпътствал старата работа, и приключенията й липсваха. Не можеше да търпи да не използва активно нито ума, нито тялото си. Освен това се забъркваше във всевъзможни неприятности — или поне беше така, докато Джейн не попадна на Джил.

Джил бе шестата медицинска сестра, ангажирана за Маги Спайръс в годината след злополуката, но поне остана последната. Жената веднъж призна на Джейн каква е тайната на успешната работа с баба й. Криеше всеки изблик на съчувствие. Когато възрастната дама не се държеше както трябва, Джил я обвиняваше, че се прави на дете, и я набеждаваше, че е гадна дърта вещица, която само знае да се самосъжалява. Май баба се нуждаеше от нещо подобно. Последното, което Маги можеше да понесе, бе някой да се държи с нея като с изкуфял стар инвалид, затова отношението на Джил бе просто съвършено. Баба послушно следваше указанията и изискванията на Джил, а те не бяха едно и две. Караше възрастната госпожа Спайръс да върши всичко, което й бе по силите, и да се държи прилично. И бабинка вършеше всичко точно както искаше Джил.