Джейн реши да не му предоставя подобна възможност и след като прецени, че е казала достатъчно по въпроса, прибра сребърните кутии в куфарчето. Пое си дълбоко дъх и извади нови две неща. Едното бе плоска дървена поставка с шип, а другото — банан. Тя остави дървеното приспособление и набоде на него банана, без да го бели. След това извади няколко плоски пакетчета от фолио и се зачуди къде й е бил умът. Това изобретение й се бе сторило великолепно, смешно, дори закачливо, когато й хрумна, но сега, притисната от погледите на всички присъстващи на оперативката, изглеждаше най-глупавото нещо, което би могла да измисли. Къде, наистина й е бил умът?
Изглежда, е липсвал. Поне това беше очевидно, каза си Джейн. Подхвърли лъскавите пакетчета обратно в куфара.
Понечи да прибере и банана, както бе набоден на поставката, когато чу острия глас на Уай:
— Какво правиш?
Джейн се поколеба и се изчерви.
— Реших да пропусна тази част. Глупава е и си мислех, че е по-добре да продължа…
— Нищо няма да пропускаш — настоя Уай.
Господин Мейнтру кимна.
— Джейн, дори идеята ти да не бъде одобрена, може на някого от присъстващите да му хрумне нещо в тази връзка. Нали затова провеждаме тези оперативки?
Джейн въздъхна нещастно и отново постави банана с подложката на покривката. Отново посегна към пакетчетата.
— Тази идея… Ами веднъж баба ми разказваше за своя приятелка, също агентка, изнасилена, докато била на мисия. Та затова… помислих си… — Лицето й гореше от неудобство и тя го знаеше, но вече нямаше избор и се налагаше да продължи. Изпъна рамене и избъбри. — Затова и-и-измислих смаляващите презервативи на Ч.А.Р.
Този път Ричард не бе единственият, който се разсмя, въпреки че повечето смехове представляваха приглушен кикот. Джейн положи всички усилия да не се влияе от тях. Приближи се до Уай и господин Мейнтру и им подаде по едно пакетче, а след това се върна на мястото си и отвори презерватива, който бе оставила.
— Както сами забелязвате, надписът твърди, че презервативът е с вещество, подобно на виагра, за да удължи трайността и удоволствието от акта. — Тя мрънкаше под носа си и й се искаше никога да не бе създавала тази тъпа измислица. — Това би привлякло всеки, който реши да го използва, дори този, който се колебае дали да си го сложи.
Тя извади латексовото кръгче и неумело го нахлузи на банана, без да обръща внимание на шумните изблици на смях.
— Щом се разтегне и се постави на място, презервативът реагира на естествените мазни съставки по човешката кожа и започва да се смалява. Преди да дойда, намазах кората на банана със специален крем, който съдържа тези съставки, и, както сами виждате, презервативът реагира на часа.
Стаята изведнъж утихна. Дори Дик бе престанал да се хили. Презервативът се сви около банана и сякаш го смали. Когато кората се пръсна и от долния край потече лепкаво гъсто пюре, и той, както и повечето присъстващи мъже, кръстоса крака и се намръщи.
— Можете и сами да се сетите — продължи Джейн, — че това доста би намалило сексуалният интерес или дори възможността за изнасилване.
За нейно огромно изумление, Уай избухна в смях. Жената не откъсваше поглед от банановото пюре, което се стичаше по масата изпод презерватива, който вече бе с дебелината на молив.
— Дяволско изобретение! — извика тя — Въпреки че би било много по-подходящо за мъчения, ако се налага да измъкваме информация от двойни агенти или тям подобни. Искрено се съмнявам, че са много мъжете изнасилвачи, които ще си сложат презерватив — изтъкна спокойно тя. — Има ли начин това чудо да бъде спряно, след като започне да се смалява?
— Да. — Джейн извади малко бурканче крем. — От него латексът започва отново да се отпуска.
Тя отвори бурканчето, загреба с пръст малко крем и започна да го размазва по опънатата повърхност на презерватива. Точно както бе казала, гумата веднага се отпусна около хлабавата бананова кора.
Уай кимна доволно.
— Нещо друго, госпожице Спайръс?
Джейн се усмихна от облекчение. Прибра пресования банан и изчисти потеклото по време на експеримента пюре. След това погледът й спря на последните две творения. Двете МРЧ.
Отново я обхвана ужас. Още щом погледна ярко цикламените вибратори, превърнати в ракетоносители, й дойде на ум, че всичко, което представяше днес, бе със сексуална насоченост. Дори проследяващите тампони имаха връзка с възпроизводителните органи! Трябваше да се замисли дали това не означава нещо. Да не би вече съвсем да е изпаднала? Самотна? Истината бе, че прекарваше повечето време изолирана в лабораторията. Не излизаше никъде и с никого. Понякога ходеше на кафе или на пица със съседката Еди, а още по-рядко обядваше с Лизи. Вече не помнеше от колко време не бе излизала с гадже. Но не бе имала и възможности, след като завърши университета. Да не би това, което бе потискала толкова дълго, сега да намираше изява в изобретенията й?
Читать дальше