Линси Сандс - Максимална защита

— Оперативката на И&Н започва след двайсет минути, Джейн.

— Знам. — Джейн Спайръс вдигна глава от работната маса и се усмихна към високата блондинка, застанала на вратата на лабораторията. — Няма да закъснея. Благодаря ти, че ми напомни, Лизи.

— Няма защо. Искаш ли, като тръгвам, да мина да те викна? Само за всеки случай, да не вземеш да се задълбочиш прекалено много в работата.

Джейн не се обиди от предложението. Нямаше човек, който да не знае, че вечно се заплесва с разни проекти и няма случай да не закъснее за оперативка.

— Недей. Довършвам едно-две неща и веднага тръгвам.

Лизи Хюбърт кимна и бавно пристъпи в стаята.

— Над какво работиш?

Джейн веднага се помести, за да скрие работната маса, и усети как пламва от смущение.

— Ааа, не. После ще гледаш.

— Е, поне опитах. — Блондинката се засмя и сви рамене. — Значи имаш двайсет минути. Ще ти запазя място.

Джейн изчака другата жена да затвори вратата след себе си и едва тогава си отдъхна. Обърна се към работната маса и отново се приведе над изобретението си. Поклати глава.

Беше глупаво да се притеснява заради последното изобретение. Идеята беше великолепна. Поне така й се струваше. Изобщо не се смущаваше от проследяващите ТЧ, при това смяташе да ги представи на оперативката. Е, не че гореше от желание, защото не бяха само те. Кой знае защо миниракетоносителите я караха да се изчервява и да потъва в земята всеки път, когато си помислеше, че трябва да ги покаже. Представянията, разбира се, бяха единственият аспект от работата, който тя искрено ненавиждаше. Джейн с удоволствие създаваше нови оръжия и шпионски технологии за нуждите на Ч.А.Р., но не можеше да понася ежемесечните представяния на оперативките на отдел „Изобретения и нововъведения“ . Смяташе се за некадърен оратор. Заекваше, не намираше подходящите думи, често й се струваше, че се прави на глупачка. Направо не беше за вярване как е възможно Уай да одобри дори едно от изобретенията й.

Джейн направи гримаса при мисълта за шефката на Ч.А.Р., бившата безмилостна тайна агентка, която дори сега виждаше и знаеше всичко, което става. Тя бе най-страховитата жена, с която младата изобретателка някога се бе сблъсквала. Сигурно безизразното й лице караше всички да се чудят какво е намислила. Може би тъкмо затова бе толкова трудно да се определи възрастта на Уай. Жената нямаше нито една бръчка, въпреки че бе работила в Ч.А.Р. цяла вечност — поне така твърдеше бабата на Джейн.

А тя знаеше най-добре. Цялото семейство на Джейн бе работило в областта на шпионажа, повечето като действащи агенти. Баба й бе бивша агентка, работила заедно с Уай, а родителите на Джейн, Джеймс и Елизабет, участваха в екипа на Ч.А.Р. до смъртта си. Майка й бе висш кадър в агентурата с относително висока свобода на действие. Баща й пък бе учен в И&Н. Джейн бе на пет, когато на път за парти, организирано от компанията, колата им се взриви и те загинаха. По-късно бе разкрито, че друг агент е преминал на вражеска страна и бе продал имената на свои колеги на консорциум, решен да унищожи Ч.А.Р. Джеймс и Елизабет бяха двама от шестимата агенти, убити преди агенцията да ликвидира възникналия проблем.

След смъртта на родителите си, Джейн остана да живее с баба си. Маги Спайръс, майката на Джеймс, се погрижи внучката й да знае необходимото, за да стане добра агентка: езици, бойни изкуства, точен прицел. Само че малката накрая реши да последва стъпките на баща си и постъпи в И&Н. Не беше от хората, които с радост посрещат рисковете. Предпочиташе старите прашни книги, заниманията с различни технологии, предвечния прилив на адреналин, непрестанните заплахи за живота и отчаяната храброст на оперативните работници. Обичаше да си казва, че създаването на нови оръжия и играчки е също толкова важно.

Джейн взе портативната отвертка „Филипс“ , за да довърши прототипа на МРЧ. Работата й отне няколко секунди, след това се изправи, махна очилата и загледа творението си с доволна усмивка. За всеки случаен наблюдател, въпросният МРЧ — миниракетоносителят на Ч.А.Р. — щеше да бъде най-невинен ярко цикламен вибратор. Именно. Това бе „прикритието“ на оръжието. Едва ли някой би посмял да го оглежда отблизо.

Джейн се усмихна широко и започна да прибира всичко в куфарчето. След това протегна ръка и включи радиото. Държеше го на станция, където пускаха хитове от осемдесетте, и „Победи“ на Дево зазвуча в стаята. Началният ритъм я накара да спре и да започне да отмерва такта с глава. Имаше нещо в тази песен: не че Джейн много я обичаше, но, дявол да го вземе, всеки път, когато я чуеше, зарязваше работата си и се поддаваше на ритъма. Същото стана и сега. Все още стиснала МРЧ във вид на вибратор в ръка, тя затанцува из офиса. Щом започна припевът — единствените думи, които знаеше, — тя вдигна творението си като микрофон пред устата.