Линси Сандс - Максимална защита

Веднага след като приключи доктората, Джейн прие работата в Ч.А.Р. През последните две години бе посветила безкрайни часове на работата, за да може да се докаже. Тези часове прекарваше в лабораторията на И&Н, а вечерите й през уикендите се затваряше в кабинета си у дома и така хем нямаше нужда да наема нощна сестра да гледа баба й, хем можеше да се занимава и с работата. Дългите часове обаче, посветени на работа, си останаха и до днес. Вече не се налагаше да впечатлява колегите, просто й доставяше удоволствие. Тя бе влюбена в работата си. Нямаше нужда да излиза и да се среща с хора — особено пък ако ставаше дума за неразбориите, които съпътстваха връзките с мъже.

Не го правеше нарочно, просто така се бе случило. Само че в този момент, изправена пред съдържанието на куфарчето, тя започна да подозира, че подсъзнанието й играе игрички. Може би копнееше за нещо. И това нещо вероятно бе емоционално, а още по-вероятно сексуално.

— Джейн? — чу тя гласа на Айра Мейнтру и усети, че стои безмълвна и неподвижна, замислена над въпроса, дали няма нужда от… ами… накратко казано, дали не се нуждае от секс.

Въздъхна, отърси се от собствените си грижи и с мрачно изражение извади единия МРЧ. Шумоленето сред колегите и приглушеният шепот, който се носеше из стаята веднага утихнаха. Джейн се постара да не обръща внимание на настъпилата тишина и отнесе едното си изобретение в другия край на масата. Подаде го на Уай.

— Мили боже! — Жената огледа предмета. — Дори не смея да попитам какво е това.

— Микрофон — разтресе се от смях Дик. Когато Джейн се насочи към мястото си и взе другия МРЧ, той продължи да нарежда: — Поне тя го използваше с подобно предназначение, когато се отбих в лабораторията, за да й напомня за оперативката днес, за да не се окаже, че пак е закъсняла.

Джейн стисна зъби и започна да върти вибратора в ръцете си.

— И да ви предупредя — не спираше Дик, — тя твърдеше , че го била пробвала , но аз бих казал, че й беше пред устата по съвсем друга причина. — Той повдигна бързо и многозначително вежди.

— Това е миниракетоносител на Ч.А.Р. — обяви Джейн, за да го накара да млъкне. Наложи си да говори спокойно и продължи: — Както сами виждате, на пръв поглед не е нищо повече от един най-обикновен вибратор.

— Значи обикновените ги правят ярко цикламени, така ли, Джейн? — попита подличко Дик. — И все такива големи?

Джейн стисна силно изобретението си и без да иска, притисна копчето за включване. Цилиндърът започна да вибрира. Джейн се стресна и го изпусна. За щастие, успя да го улови, преди да се удари в заседателната маса, но се изчерви още повече, когато Дик се заля от смях. Джейн се опита да го изключи. За нещастие, в притеснението си тя натисна спусъка и с ужас усети как МРЧ трепна рязко в ръцете й.

Ракетата излетя.

Ракетата прелетя точно над главата на Дик, а въздушната пътека раздели косата му на път в средата. Чу се звън от счупени стъкла, когато тя разби прозореца зад него, но това остана почти незабелязано в сравнение с последвалия тътнещ гръм. Джейн не смееше да помръдне, не смееше дори да диша. Господин Мейнтру стана и спокойно приближи до прозореца, за да надникне навън. Джейн вече си представяше труповете в задния двор на сградата.

— Добър изстрел, Джейн. Уцелила си изпитателната ракетна площадка в самия център — обяви Мейнтру. На лицето му имаше странно изражение, когато се обърна.

— Това очевидно не е никакъв микрофон, а насочващата му система е наистина впечатляваща.

Джейн усети истинско облекчение. Сърцето й започна отново да бие и кръвта потече спокойно във вените й. Дори си пое въздух.

Не беше наранила никого. Слава богу!

— Не. Наистина не е микрофон — съгласи се сухо Уай.

Джейн извърна поглед към шефката на Ч.А.Р. и забеляза, че другата жена държи ярко цикламения МРЧ толкова съсредоточено, сякаш очаква всеки момент да й гръмне в ръцете. Джейн се намръщи и забързано заобиколи масата, за да го прибере.

Уай го подаде, без да каже нищо и Джейн се върна на мястото си, съпроводена от съчувствения поглед на Лизи. Това май не беше най-добрият й ден. Въпреки че, погледнато от друг аспект, може би точно днес бе един прекрасен ден. Никой не пострада от недоизкусурения МРЧ. Той всъщност даде дефект. Нали беше инсталирала блокиращ механизъм, който да не му позволява да се задейства в подобни моменти.

Джейн премести поглед към Дик. Той вече нито се подсмихваше, нито се хилеше; седеше неподвижно на мястото си блед и притихнал.