Линси Сандс - Максимална защита

— Да не би да прекъсвам нещо важно?

Джейн застина на място, стиснала ярко цикламения МРЧ поднесен към отворената й уста. Без да откъсва поглед от него, й се прииска земята да се отвори и да я погълне цялата. Защо трябваше точно Ричард Хеди да е на вратата на лабораторията й? Подхилкваше се с такова задоволство, че Джейн не се сдържа и разкриви лице в знак на неподправена неприязън. Сега вече подигравките и подмятанията нямаше да имат край.

Опита се да се престори, че няма представа, че лицето й е червено като домат, свали импровизирания микрофон, намали радиото с привидно спокойствие и се обърна към единствения човек в И&Н, когото ненавиждаше с цялото си сърце.

— Ни най-малко, просто п-п-пробвах изобретението си.

Това вероятно бе най-глупавото нещо, което бе изричала през живота си, а Дик нямаше да пропусне подобна възможност.

— Честно да ти кажа, Джейн, винаги съм те смятал за доста затворена и саможива, но щом не си наясно дори как да изпробваш това, дето си го стиснала, значи положението е повече от безнадеждно.

Младата жена не бе предполагала, че е възможно, но усети как се изчервява още повече. Стисна устни, натъпка МРЧ в куфарчето при другите изобретения, прибрани по-рано.

— Искаш ли нещо, Дик?

— Само да ти напомня, че оперативката на И&Н е след… — той погледна часовника си — пет минути. Няма да ни е приятно да закъснееш. За пореден път.

Джейн стисна зъби от яд, но затвори куфарчето, взе го и прекоси стаята с цялото достойнство, на което бе способна.

— Тъкмо тръгвах.

— Сигурно, сигурно. Само си искала да изпробваш творенийцето си, нали така? — Той се изсмя, а тя грабна сакото от закачалката и изфуча в коридора. Дик я последва, излезе от лабораторията и затвори вратата.

— Между другото, Джейн, не ми е особено приятно да те сваля от розовия ти облак на земята, но оня прототип, дето го размахваше, е бил изобретен още преди години. Дори си има име. Доколкото ми е известно, се нарича вибратор.

— Ха-ха-ха! — Джейн забърза, за да се отдалечи от колегата. — Благодаря ти, че ме уведоми.

— Винаги на твое разположение — извика след нея той. Въпреки че не виждаше лицето му, а и в никакъв случай не би се обърнала, за да го погледне, тя бе наясно, че той се забавлява отлично за нейна сметка. Любимото му занимание бе да я унижава. — За мен е удоволствие да помогна.

Джейн продължи по коридора към заседателната зала, редейки приглушено всякакви гадни определения по негов адрес. Въздъхна от облекчение, когато влезе и забеляза, че почти всички вече са дошли. Това означаваше, че Дик най-сетне ще млъкне. Поне за малко.

— Джейн! — Лизи бе в средата на залата, от лявата страна на заседателната маса. Младата жена веднага се насочи към приятелката си.

С изключение на Дик, Лизи бе единствената от отдел И&Н, която бе почти на годините на Джейн. Останалите бяха доста по-възрастни, постъпили още по времето, когато е била създадена Ч.А.Р. Работата в отдел И&Н, а и в който и да е друг отдел на Ч.А.Р., бе доживотна длъжност, тъй като тук служителите научаваха прекалено значими тайни. Това се обясняваше на всеки, преди да сложи подпис на договора за работа. Нямаше случай някой да постъпи в И&Н или Ч.А.Р., а след това да напусне. Джейн нямаше представа какво би станало, ако даден служител пробваше да направи подобно нещо, но предполагаше, че едва ли ще бъде добре. Доколкото й бе известно, подобно нещо не се бе случвало. Никой не бе толкова глупав, че да се опита, дори и да му се е искало. Това бе място с невероятни условия за работа, неограничени фондове и почти неограничена свобода.

— Направо не мога да повярвам, че идваш навреме — пошегува се незлобливо Лизи, докато Джейн окачваше сакото на облегалката на стола, запазен за нея.

Джейн се усмихна едва-едва и се настани, усетила, че Дик е зад нея. За нейно огромно облекчение, той не изкоментира нищо, подмина я и седна на едно от двете свободни места в самия край на заседателната маса, с гръб към прозорците.

— Уай ще остане силно впечатлена, че си тук, а не нахлуваш с гръм и трясък след началото — продължи Лизи.

Джейн изсумтя. Изглежда, Уай не се впечатляваше особено от немарливостта й, напротив, имаше чувството, че шефката очаква с нетърпение пристигането й. Джейн предполагаше, че добронамереността на жената е отчасти компенсация за гадното отношение на Ричард. Въпреки че Уай очевидно я харесваше и търпеше безропотно закъсненията й, отношението към Дик бе коренно различно. Май никой не го харесваше.