Линси Сандс - Максимална защита

Джейн спря пред вратата в края на коридора, набра някакъв код на един от панелите, притисна палеца си към друг, за да бъдат проверени отпечатъците й, а след това се доближи към трети, за да мине и на скенера на ретината. Прозвуча тихо бръмчене и вратата се отключи. Джейн веднага отвори и влезе в малко фоайе, боядисано в приятен бледосин цвят. Беше малко, широко не повече от шест метра. На стената срещу нея имаше три асансьора. И в двата края бе поставено по едно бюро и дежуреше въоръжена охрана.

Джейн им се усмихна и помаха, когато я поздравиха. Докато вървеше към първия от трите асансьора, вратата се отвори, задействана от единия от охраната.

Джейн влезе вътре. Този асансьор бе единствено за служителите на И&Н. Другите два откарваха пътниците нагоре, към останалите отдели на Ч.А.Р. Този обаче бе предназначен единствено и само за нейния отдел. Той спираше или в централното фоайе, или на първи и втори приземен етаж, където се провеждаха по-интересните и опасни експерименти. А охраната и сигурността бяха извънредно строги.

Вратите щракнаха зад гърба на Джейн и тя остана сама в огледалния асансьор. Мина малко време, през което, както добре знаеше, се правеше запис и рентгенов анализ на нещата, които носи. След това вратата пред нея се отвори.

Джейн излезе в просторното централно фоайе, пълно със служители на Ч.A.P., всеки забързан по задачи. Мина през въртящите се врати и излезе навън. Забърза по асфалтирания тротоар, покрай огромен надпис РАЗРАБОТКА НА ДЕТСКИ ИГРАЧКИ и й се прииска да се изсмее. Колко тъп надпис. За камуфлаж. В тази сграда нямаше почти нищо свързано с децата, освен ако човек не брои за хитри и забавни детски играчки оръжията, предназначени за ликвидиране на терористи, вражески агенти и различни заплахи, отправени към световния ред.

Усмихна се, когато видя малката спортна миата. Джейн отключи вратата, подхвърли куфарчето на седалката и се настани зад волана.

Надигна се, за да се види в огледалото за обратно виждане. Тънкият слой пудра и бледорозовото червило, които си бе сложила сутринта, отдавна вече ги нямаше. Огромни зелени очи, без следа от грим, се взираха в нея. Заради тях и заради дългата кестенява коса, опъната назад на опашка, тя изглеждаше поне десет години по-млада от двайсет и осем. Някой ден ще изглежда точно на толкова, на колкото е, но тогава сигурно нямаше да й е особено приятно.

Джейн вдигна поглед към гюрука на колата и се замисли дали да не го свали. Вече беше ноември, но времето си оставаше нетипично приятно за сезона, а тя обожаваше да кара бързо със свален гюрук. Закъсняваше, а понякога механизмът заяждаше, затова тя спусна прозореца, сложи си предпазния колан и завъртя ключа. Представи си, че е автомобилен състезател, включи на скорост и с пълна газ излетя от паркинга.

Пътят от централата на Ч.А.Р. до апартамента, където живееше с баба си, бе само двайсет минути. Днес взе разстоянието за шестнайсет. Грабна куфарчето, измъкна се бързо от колата и хукна към къщи. Блокът имаше формата на ъгловата буква С. Фоайето представляваше дълъг коридор, който се разделяше на два ръкава от по девет метра, преди да завият под остър ъгъл към жилищните крила. Джейн и баба й живееха на първия етаж в десния ръкав. Апартаментът им гледаше към улицата, затова тя не се учуди, че Джил я чака на вратата, облякла палтото си.

— Извинявай — замънка извинително Джейн и се втурна напред. — Щях да се върна по-рано, но оперативката продължи по-дълго от обикновено.

— Няма нищо. Видях те, че пристигаш, и се приготвих — каза слабата брюнетка, която очевидно наближаваше петдесетте. Тя задържа вратата на апартамента, за да не се налага Джейн да рови за ключовете. — Ще стигна за броени минути.

Джейн въздъхна облекчено.

— Добре. Много ти благодаря, Джил. Ще се видим в понеделник. — На свой ред задържа вратата, загледана след бързите крачки на жената. След като зави, Джейн си влезе и затвори. Пусна куфарчето на земята, за да заключи, и си свали палтото.

— Джейни?

— Да, бабо, аз съм. Ей сега идвам. — Остави палтото на закачалката, взе отново куфарчето и влезе в хола.

Маги Спайръс бе на седемдесет, но все още изглеждаше прекрасно. Усмихна се, щом внучката й влезе.

— Как мина оперативката, скъпа?

— Като изключим това, че МРЧ гръмна и за малко не отнесе главата на Дик, всичко друго си беше наред.

Веждите на баба се стрелнаха нагоре.

— Гръмнал… А Уай какво каза?

— Абсолютно нищо за това, че щях да ликвидирам Дик, но според нея идеята за МРЧ била великолепна.