Джулиан Барнс - Лимони на масата

Фризьорът приключи с подкастрянето, оскърбително потопи градинарските ножици в буркан с дезинфектант и извади други, по-къси. Ръц-кръц. Коса, кожа, месо, кръв, дявол да го вземе, всичко беше на милиметри едно от друго. Берберо-хирурзи, такива са били те едно време, когато хирургията е означавала касапство. Червената ивица около традиционното бръснарско чуканче на входа представляваше бинта, навит около ръката ти, след като бръснарят ти е пуснал кръв. На табелата на дюкяна му имаше и легенче — легенчето, в което капе кръвта. Сега бяха изоставили лечителските си занимания и се бяха принизили до фризьори. И до производители на зеленчуци в малките си парцели, които пробождат земята, вместо протегната ръка.

Още не можеше да проумее защо Ели скъса с него. Бил я обсебвал и не й давал да диша, да си с него било като да си омъжена. Каква смехория, бе отговорил той, винаги ме караш да те подозирам, че ходиш с още пет-шест нещастници едновременно. Точно това имам предвид, бе казала тя. Обичам те, бе заявил той в изблик на внезапно отчаяние. За пръв път произнесе тези думи и разбра, че е сгрешил. Те се изричаха, когато се чувстваш силен, а не слаб. Ако ме обичаше, щеше да ме разбираш, бе отвърнала тя. Ами тогава майната ти, дишай си колкото щеш, бе избухнал той. Беше просто едно спречкване, глупава вкисваща караница и толкова. Нищо не значеше. Освен че скъсаха.

— Да сложим нещо, сър?

— Какво?

— Нещо на косата?

— Не, не се меси в природата.

Фризьорът въздъхна, сякаш последните двайсет минути бе правил тъкмо това, но в случая с Грегъри тази тъй необходима намеса бе завършила с поражение.

Предстоящият уикенд. Нова прическа, чиста риза. Две партита. Ще си купят бидонче бира с компанията довечера. Ще се нацепи и да видим какво ще стане: такава беше представата му за ненамеса в природата. Ооох! Не. Ели. Ели, Ели, Ели. Стегни ми ръката. Ето ми китките, Ели, хвани ги. Където искаш. Не с медицинска цел, но забий острието. Хайде, ако смяташ за нужно. Пролей кръвта ми.

— Какво казахте преди малко за женитбата?

— Моля? О, единственото приключение, достъпно за страхливците.

— Е, ако нямате нищо против да вметна нещо, сър, според мен женитбата е много хубаво нещо. Но не се съмнявам, че сте по-умен от мен, университетът си казва думата.

— Това не е моя мисъл — каза Грегъри. — Но те уверявам, че въпросният авторитет е бил по-умен и от двама ни.

— Толкова умен, че не е вярвал в Бог, предполагам?

Да, толкова умен, искаше да каже Грегъри, точно толкова умен. Но нещо го възпря. Събираше смелост да отрича Бог само когато беше сред себеподобни скептици.

— Ако мога да попитам, сър, този човек бил ли е семеен тип?

Ха. Грегъри се замисли. Не бе съществувала мадам, нали? Единствено любовници, сигурен беше.

— Мисля, че не е бил семеен тип, в смисъла, който влагаш.

— Тогава, сър, може би не е бил много вещ по въпроса.

Навремето, замисли се Грегъри, бръснарниците са били заведения с лоша слава, сборище на безделници, които нищят последните новини; свирело се е на лютня и виола за забавление на клиентелата. Сега всичко това се завръщаше, поне в Лондон. Имаше салони, озвучени от клюки и шумна музика, управлявани от стилисти, чиито имена се появяват в светските хроники. Косата ти се измива от момичета с черни тениски, които те поемат още от прага. Върховно. Нямаше нужда да си миеш косата, преди да излезеш да се подстрижеш. Просто влизаш, помахваш свойски и се настаняваш със списание в ръка.

Брачният експерт донесе огледало и показа на Грегъри два идентични ракурса на своето произведение. Трябваше да признае, че се е получила доста хубава прическа, къса отстрани, дълга на тила. Не като на някои обрасли типове в колежа, които оставяха косите си да растат във всички посоки, пускаха си четинести бради, дълги староанглийски бакенбарди, провесени мазни опашки, каквото си щеш. Не, трябва да се намесваш съвсем леко в природата, това беше същинският му девиз. Непрестанната битка между природа и цивилизация е това, което ни дава живец. Макар че, естествено, изникваше въпросът какво разбираш под природа и какво под цивилизация. Не беше просто избор между живота на звяра и живота на буржоата. Ставаше дума за… е, за всевъзможни неща. Много му беше мъчно за Ели. Пусни ми кръв, после ме превържи. Ако си я върнеше, нямаше да се държи толкова собственически. Просто бе помислил, че са много близки, като семейство. На нея отначало й хареса. Е, поне не се беше възпротивила.