Джулиан Барнс - Лимони на масата

— Наблизо ли живееш? — попита внезапно бръснарят. Грегъри за пръв път се престраши да го разгледа в огледалото. Зачервено лице, мустачки, очила, жълтеникава коса като цвета на училищния линеал. Quis custodiet ipsos custodes 1 1 Кой да пази самите пазачи? (Лат.) — Б.пр. , учеха ги в клас. А кой да бръсне самите бръснари? Личеше си, че този е и извратен, освен че е чалнат. Всички знаеха, че са се навъдили милион перверзници. Учителят по плуване беше такъв. След часа, докато зъзнеха в хавлиите си с твърди топки и щръкнали пишки (плюс два чепа), мистър Лофтхаус обхождаше дългия ръб на басейна, качваше се на трамплина и замълчаваше, докато привлече вниманието им, разперил татуирани ръце с огромни мускули, после си поемаше дълбоко дъх, гмуркаше се и изминаваше под вода дължината на басейна. Двайсет метра под вода. Щом пипнеше отсрещния ръб и се подадеше на повърхността, всички започваха да ръкопляскат — не особено искрено, — но той се правеше, че не ги забелязва, и започваше да показва различни стилове. Беше извратен тип. Вероятно повечето учители бяха такива. Имаше един с венчална халка. Ако и това не говореше що за птица е!

И този тук беше същият.

— Наблизо ли някъде живееш? — отново попита той. Грегъри нямаше да се хване на въдицата му. Щеше да цъфне у тях да го записва при скаутите или кръстоносците. После щеше да попита майка му може ли да го вземе на къмпинг в гората — с тази разлика, че палатката щеше да е една-единствена — и щеше да разказва истории за мечки на Грегъри, който макар да бе учил география и да знаеше, че мечките в Англия са измрели някъде по времето на кръстоносните походи, щеше мъничко да повярва на този перверзник, ако му кажеше, че е видял мечка.

— Само за кратко — отвърна Грегъри. Това не беше много разумно от негова страна, веднага се усети. Току-що се бяха преместили тук. Бръснарят щеше да се държи подигравателно, когато идваше при него, години и години напред. Грегъри хвърли едно око към огледалото, но лицето на перверзника не издаваше нищо. Разсеяно кръцваше тук-там за последен път. После завря ръка в яката му, за да е сигурен, че добре е напълнил ризата му с косми.

— Помисли си за кръстоносците — рече той, докато сваляше чаршафа от него. — Може да ти допаднат.

Грегъри се видя прероден изпод плащаницата — не се беше променил, освен че ушите му стърчаха повече. Понечи да стане от мушамената възглавница. Но гребенът го чукна по темето, вече по-твърд заради по-късата коса.

— Къде си се разбързал, младежо! — Бръснарят бавно прекоси тясната стаичка и се върна с овално огледало, подобно на тепсия. Наведе го зад него, за да се види в гръб. Грегъри погледна в първото огледало, във второто и завъртя глава насам-натам. Това не беше неговият тил. Той не изглеждаше така. Почувства, че се изчервява. Страшно много му се пишкаше. Извратеният му показваше нечия чужда глава. Черна магия. Грегъри продължи да се взира, червенината изби по-силно, докато гледаше тила на друг човек, обръснат и гладък, и накрая разбра, че единственият начин да се прибере у дома е да играе играта на перверзника, така че мярна за последно чуждия череп, повдигна храбро поглед към безучастните очила на бръснаря и тихо каза: „Да.“

Фризьорът огледа Грегъри с презрение, прикрито зад любезност, и прокара издирващ гребен по главата му, сякаш в корените на косата му можеше да открие отдавна изгубен път, подобен на средновековен маршрут за поклонение. Едно пренебрежително перване на гребена спусна дългия му перчем върху очите, чак до брадичката. Иззад внезапно падналото перде той изруга наум: „Майната ти, Джим.“ Беше дошъл само защото Ели вече не го подстригваше. Е, поне за момента. Споходи го страстен спомен: седнал е във ваната, тя му мие косата, а после го подстригва, както е във водата. Той изваждаше тапата и Ели отмиваше косъмчетата с подвижния душ, флиртувайки със струята, а когато той се изправяше, обикновено му правеше френска любов, вътре в банята, същевременно обирайки последните полепнали косъмчета. Ааах.

— Къде да го… прокарам… сър? — Фризьорът театрално демонстрираше поражение в търсенето на пътя.

— Без път. — И Грегъри отмъстително тръсна назад глава, така че косата му се метна върху темето и се спусна към тила му, където й беше мястото. Той извади ръка изпод тънкия найлонов плащ, среса я с пръсти и леко я бухна с длан. Точно каквато беше, когато влезе.

— Предпочитания за… дължината… сър?

— Три пръста под яката. Отстрани я вземи до кожа, ето дотук. — И Грегъри очерта линията с пръсти.