Хана Тъниклиф - С вкус на сол и мед

Бела отново насочи поглед към скъсаната тениска. Наблюдавам как иглата се гмурва в плата. Влиза и излиза. Също като птица, която лови риба в спокойно море. Влиза и излиза. Тя кърпи тениската на Даниъл. Малки, съвършени бодове, за да я направи каквато е била преди.

Сладък ликьор за след хранене, който първоначално се е приготвял от розови листенца, но сега вече се прави с различни съставки и аромати, включително лимони, дребни горски плодове и портокали. Розолио става по-хубав като отлежава, затова се пие, след като е престоял от два до девет месеца. Излизат около 2,8 л.

• 25 пресни листа от лимонова върбинка

• 20 пресни лаврови листенца

• 4 пресни листенца от мента

• 3 цели карамфилчета

• пръчка канела, дълга 250 мм

• 1 дълга лента лимонова кора

• 1 литър водка

• 5½ чаши захар

• 5 чаши вода

Подготовка

Сложете билките, канелата, карамфилчетата и лимоновата кора в буркан. Добавете водката и затворете добре. Оставете на хладно, тъмно място в продължение на две седмици.

В голяма тенджера сипете захарта и водата и кипнете. Бъркайте, докато захарта се разтвори напълно. Свалете от котлона и оставете да се охлади.

Прецедете водката през ситна цедка или тензух в купа (изхвърлете твърдите съставки). Добавете водката към охладения сироп в чиста стъклена бутилка или широк буркан с капак. Затворете добре, сложете съда на хладно и тъмно място и оставете да престои осем дена.

Прецедете през кафеен филтър, за да отстраните всички зелени частици, които са изплували на повърхността, след това налейте в бутилки. Затворете с тапа.

Съхранявайте на хладно, тъмно място и сервирайте след 2 до 9 месеца.

Мериъм ни донася закуска: канелени кифлички, пълни с ядки и кафява захар, които ухаят на все още топло масло. С нея е Хюя; ще я заведе на училище, докато Джак си свърши работата в друг имот. На бледата утринна светлина четирите се настаняваме на столовете, както на седалките, така и на подлакътниците, тъй като земята е все още мокра след вчерашния дъжд.

— Вчера беше доста диво — усмихва се Мериъм. — Неделните обеди винаги ли са такива?

— Невинаги е толкова зле — отвръщам сухо.

— Вие, семейство Капуто, сте пълни с изненади. Онзи ден хукна…

Все още не съм казала на Мериъм, че съм ходила при Съмър. Поглеждам Хюя — по брадичката ѝ е полепнала пудра захар, а след това и Бела, облечена във вчерашните дрехи, и решавам да премълча. Отхапвам отново от канеленото рулце, докато Мериъм продължава и изброява на пръсти.

— …страхотен бой, нова любов…

Поглеждам отново към Бела, но тя не среща погледа ми.

— …партита, викат полиция. Тук отдавна не се беше случвало нищо вълнуващо. — Тя се смее.

Хюя довършва кифличката, бърше пръсти в тениската си и хуква да оглежда едно дърво. Всички я наблюдаваме.

Мериъм се навежда към мен.

— Какво ще правиш сега, миличка?

Свивам рамене.

След това Мериъм се обръща към Бела, която започва да обяснява предпазливо.

— Мисля да се върна в Сиатъл.

Обръщам се към нея.

— Стига да нямаш нищо против.

Тя ме наблюдава.

— Аз ли? — питам.

— Не искам да преча на никого.

— Няма да пречиш на никого — отвръща Мериъм весело.

Бела обаче продължава да ме гледа.

— Имам добри препоръки, а тук има предостатъчно старчески домове, при това добри. Мисля, че ще си намеря работа без проблем. Може да запиша да уча нещо, рисуване…

— Отдавна ли обмисляш тази възможност? — питам аз. Начинът, по който ме наблюдава и чака одобрението ми, ме кара да осъзная колко жестока съм била.

Тя кима.

— От доста време. Първо обаче исках да съм сигурна… че нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам — уверявам я.

— Супееер! — провиква се Мериъм.

— Разбира се, че нямам нищо против — повтарям.

Бела протяга ръка към моята и я стиска.

— Надявах се да го кажеш. Ще оставя апартамента си на Валентина; тя вече попита дали имам нещо против. Влюбена е в По.

Бела обяснява на Мериъм кой е По и двете започват да говорят за котки и как, когато собственикът се премести, животните често се връщат в стария си дом. Бела стиска ръката ми още веднъж и аз разбирам, че преместването ѝ няма нищо общо с Валентина или По, а е желанието ѝ да се грижи за сестра си и баща си, да бъде със семейството си, както е редно. Едва сега си припомням ясно деня на погребението. Тя слезе от колата, за да говори с мен, а аз почти я познах, но отказах да разговаряме.