Хана Тъниклиф - С вкус на сол и мед

Влюбих се лесно в Алекс.

Аз „разцъфнах“ късно, както обича да казва леля Кони. Или, както се изразява леля Роза, докато пие прекалено подсладено еспресо и се преструва, че ме няма: „ Porco Dio [2] Мама му стара (ит.) — бел. прев. , кога най-сетне ще избият гърдите на това момиче?“. Бела нямаше този проблем; гърдите ѝ се появиха през една лятна ваканция, когато беше почти на четиринайсет и когато се върна на училище, момчетата не можеха да спрат да зяпат. На същата възраст аз прекарвах доста време в библиотеката, криех се от момчетата с новата мускусна миризма и момичетата с мека плът, която надигаше тениските им. Странният нов смях, който избликваше от тях, докато бяха заедно, побутванията, подръпването — привличаха се, отблъскваха се, дръпни напред, дръпни назад, хайде напред, хайде назад — цялата тази работа ми се струваше напълно безсмислена.

След това обаче се случи. Беше като сблъсък. Той настъпи в мига, в който сърцето ми напъпи и ме накара да осъзная, че момчетата на този свят трябва да бъдат обичани; когато забелязах, че гласовете им стават по-ниски, а гърдите се разширяват, очите се стрелкат, докато минавах по коридора. Ето в този момент се появи Алекс.

Когато се връщам назад, ми се струва дори по-изтъркано от клише. По-зле е дори от сладникав филм. Той се беше подпрял на вратата. Беше нервен. Сведе очи към гърдите ми, а след това още по-ниско, към обувките си, най-сетне отново вдигна глава, пое си бързо дъх и ми отправи усмивка, изпълнена с неудобство. Зачаках. Бях застинала на мястото си, не продумвах, надявах се да не ми се наложи да кажа каквото и да било. Той беше облечен в тениска с логото на Сийхокс [3] Отбор по американски футбол от Сиатъл — бел. ред. .

— Здрасти. Ти си Франческа, нали?

Кимнах.

— Алекс. Алекс Гарднър.

Насилих се да се усмихна, но така и не проговорих.

— Винаги носиш много книги.

Свих рамене и се усмихнах отново, усетих как бузите ми пламват.

— Да — потвърдих с надебелял глас.

— Да — отвърна той и се огледа. — Кажи, ще ходиш ли някъде този уикенд?

Започнахме да заекваме, препъвахме се на всяка дума, сякаш думите бяха крака, които се опитваха да танцуват.

— Този ли…?

— Ами, събота вечерта, нещо такова.

— Ами…

— Нищо особено, ако си…

— Не, няма проблем, аз…

— Двамата с Джейсън… Джейсън Шанън, нали го знаеш?

Кимнах. Джейсън беше две години по-голям от мен, най-едрото момче в училището, метър осемдесет и два, ходеща стена от мускули. Беше най-добрият приятел на Алекс.

— Супер. Мислехме да отидем на боулинг, нещо такова. Или просто да се помотаем. Просто да се поразкараме.

Зъбите му бяха толкова бели; не можех да откъсна очи от тях. Кимнах отново, след това си дадох сметка, че трябва да кажа нещо.

— Да. Ами, добре. Искам да кажа, добре, свободна съм. За събота. — Имах чувството, че устата ми е напълно пресъхнала.

Алекс се ухили.

— Сериозно?

— Да — потвърдих.

Срещнахме се в боулинга, защото не исках да вижда къщата ни. Ами ако живееше в някоя от онези префърцунени къщи в Куийн Ан, както разправяха всички. Бях си облякла впит бял топ, защото прочетох някъде, че от бялото гърдите ти изглеждат по-големи, и си слагах очна линия четири пъти, преди да я направя еднаква и от двете страни. Когато пристигнах, Алекс държеше зелена топка, а за мен имаше лилава. Докосна ръката ми, когато отидох да я взема. Пихме кола и сдъвкахме леда. Анджела О’Брайън беше седнала на коляното на Джейсън Шанън и двамата се натискаха пред всички, докато Алекс не им направи забележка.

— Хора, що не си вземете стая някъде?

Всичко започна този ден, в съблекалнята. Бяхме гаджета в гимназията, точно както мечтаят всички, но просто не се получава, защото подобни неща се случват единствено във филмите. А пък по времето на родителите ни, когато всичко е било по-простичко и момичето забременеело, нещата си идвали на мястото. Аз не забременях и не участвах във филм; просто имах късмет и го знаех. Много добре разбирах какъв късмет имам. Знаех, че всичко е съвършено, и правех необходимото, за да го опазя. Поне досега.

Докато Алекс не се провикна от банята в апартамента ни.

— Слушай, Франки, ще отида да покарам сърф.

— Добре — отвърнах. — След това вдигнах глава от възглавницата. — Ще се бавиш ли?

Той влезе в спалнята и ме целуна по челото, точно на мястото, на което суеверните хора, младите ококорени момичета и старите предпазливи жени казват, че се намира третото ти око. Не че вярвам в подобни глупости.