Георги Томов - Розариум

Здесь есть возможность читать онлайн «Георги Томов - Розариум» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: Сиела, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Розариум: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Розариум»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

След жестока катастрофа младо момиче изпада в будна кома. Родителите ѝ са изправени пред дилемата на какво да се уповават — на Бог или на медицината? Освен за живота на дъщеря си, те трябва да се борят и за запазване на собствената си същност.
Един мъж е поставен на кръстопът — трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов — така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum — философската база на алхимията.

Розариум — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Розариум», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Какво те кара да ми споделиш това? — Тя повдигна вежди.

— Нали искаше да знаеш какво правя тук. Чакам. Чакам да ми кажат кога ще се появи онзи…

— А докато чакащ се забъркваш в куп неприятности. Сега си обяснявам случилото се е Метни. Ти просто си се самонавивал, че си готов за „подвиг“. А в момента търсиш моята морална подкрепа.

— Не, не. Не искам да замесвам и теб. Просто ти дължах отговор и… Мисля, че мога да ти се доверя.

— И понеже сме толкова близки , че не можеш да ме излъжеш, решаваш да си до болка откровен. Доверие за доверие. Ти ми казваш какво възнамеряваш да направиш, а аз — трогната — няма да те издам, когато утре или вдругиден стигнат до мен.

— Никой няма да стигне до теб и… — Бранимир се опитваше да звучи спокойно.

— Знаеш ли, не мога да разбера едно — съзнателно или несъзнателно се опитваш да ме манипулираш? Един от архетипите е „Персоната“ — тя е просто „доброто впечатление“, което искаме да създадем, докато изпълняваме ролите, поставени ни от обществото. Но, разбира се, тя може да бъде и „лошото впечатление“, което използваме, за да манипулираме мнението и поведението на другите. А в най-негативния вариант подвеждаме и самите себе си, че това е нашата истинска същност и сме точно това, за което се представяме.

— Какво искаш да кажеш? — Бранко се намръщи.

— Че си страхотен манипулатор, а те обикновено не си дават сметка, че го правят. Ти манипулираш дори себе си. Всички се опитваме, но при теб явно е суперуспешно. Чул ли си за експеримента на Милграм? Има „учител“ и „ученик“. Обясняват им, че се изследва влиянието на наказанията върху процеса на запомняне. „Учителят“ задава въпроси и ако „ученикът“ не отговори правилно, е длъжен да му пусне ток.

Всъщност обектът на експеримента е „учителят“ и доколко освобождаването от лична отговорност — решението за наказание не се взема от „учителя“, а просто „така е по условие“ — премахва психологическата бариера и хората си позволяват да бъдат жестоки.

— Чел съм за това, дори съм гледал документален филм. „Учениците“ са бил артисти и са разигравали ефекта от все по-високото напрежение на електрошока, но „учителят“ не знаел. Каква е връзката?

— Онагледява твоята позиция „другите го очакват от мен“ — тя потърси с поглед очите на Бранимир и след като ги срещна, продължи: — По този начин ти се опитваш да се освободиш от вината. Но това — все още — не те прави лош човек, а просто човек. Има една фраза — „Отмъщението е ястие, което най-добре се сервира студено“ — Марио Пузо я вкарва в устата на герой от „Кръстникът“ — и сигурно е вярно за мафиоти, но е пагубно за обикновения човек. Отмъщението, в повечето случаи, разбива живота на отмъстителя. Самата мисъл за отмъщение — адски сладка, казват — би могла да се превърне в обсесия и бавно да корозира нормалната психика.

Бранко я гледаше, без да мигне. Кристина прошепна:

— Кога?

— Утре сутрин.

— Не го прави! Моля те!

* * *

Лежахме един до друг на спалнята и аз се борех с изкушението да протегна ръка и да я докосна.

— Всъщност ти къде си в момента? В Лондон? — попита ме Кристина.

— Не, в Германия. Пансион в планината. Въздух и спокойствие.

— Има ли място в чужбина, където би живял?

— Не съм се замислял. А ти? — завъртях се, така че да я виждам.

— Искам да поживея в Индия. Но едва ли бих останала за постоянно. Иначе страшно харесвам Рим, защото новите сгради надали са повече от двайсет процента.

— Във Венеция сигурно са два, но явно не е въпрос единствено на градска среда.

— Вторият ми съпруг, макар венецианец, беше чудесен човек. За провала на този брак вината е изцяло моя.

— Защо?

— Нали ти казах, страх от доверяване. Дължа го на баща си и на първия си съпруг, дипломата.

— Мъжете винаги сме виновни.

— Факт. Мъжете виждат главно предимствата на бъдещите си съпруги и си мислят, че винаги ще са константа. Говорим за мерки — Кристина се усмихна. — Жените виждат недостатъците на мъжете, но си въобразяват, че могат да ги променят. Разполагаме с необходимите сензори, получаваме достатъчно сигнали, но не им обръщаме внимание. Когато се запознахме, първият ми съпруг караше стаж във Външно. Беше завършил МИО — майка му си го представяла като дипломат още от люлката. Аз учех втора година психология в Софийския и живеех при професора. Когато излизахме, Андрей ме взимаше долу от входа и там ме оставяше. Колко сме се целували и натискали в този вход, а веднъж така се бяхме разгорещили, че го дръпнах надолу по стълбите към мазето. Когато се върнахме на светлото, направо щях да припадна — краката ни бяха почернели до коленете. От бълхи.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Розариум»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Розариум» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Розариум»

Обсуждение, отзывы о книге «Розариум» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.