Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

6. Сервирайте на приятелите си хобити заедно с хляб и сирене. Приемайте хвалбите със скромна усмивка, кимайте с глава. И не изпускайте никоя клюка!

В живота на всеки от нас е имало човек, когото не можем да понасяме. Може да е близък, който ви подлудява, началник или учител, който, изглежда, иска да ви извади душата. До ръба на отчаянието може да ви докара дори партньорът ви, детето ви или домашният любимец. Те може да са отлични дразнители. Те могат да са вашият личен Ам-гъл 19 19 Ам-гъл е на около петстотин години, когато задава гатанките на Билбо. . Ам-гъл невинаги се е наричал с това противно име. Едно време той бил достопочтено същество вид предшественик на хобитите. Името му било Смийгъл. Имал приятели, обичал да ходи за риба и да задава гатанки. Силата на пръстена обаче съсипала душата му, превърнала го в злонамерен и омразен нещастник.

Когато Гандалф за първи път разказва на Фродо историята на Ам-гъл, няколко години след като Билбо напуска Графството, първата реакция на хобита е погнуса. Приисква му се чичо му Билбо още преди години да е убил това същество от пещерата в Мъгливите планини. Вълшебникът настоява Фродо да не решава толкова прибързано кой да живее и кой да умре. Гандалф смята, че Ам-гъл все още има своята роля в историята. Той съжалява покъртителното същество за начина, по който е преобразувано и увредено от Пръстена 20 20 В „Хобит“ Ам-гъл е описан като същество, чиито джобове са пълни с рибешки кости, зъби на гоблини, крило на прилеп, остри камъни, да си остри на тях ноктите, и „други противни неща“. .

При първата среща на Фродо и Сам с Ам-гъл те реагират различно. Сам смята Ам-гъл за непоносим и всяко нещо, което съществото прави, го дразни и плаши. Като защитен механизъм срещу него той нарича Ам-гъл „Крадльо“ и „Смрадльо“. Фродо, подобно на Гандалф, съжалява Ам-гъл, той разбира по какъв начин Пръстенът е отровил съзнанието му. Той настоява пред Сам да се държи почтително с Ам-гъл. Това странно трио е принудено да оцелява заедно по дългия път към Съдбовния връх, където Ам-гъл предава хобитите.

Моят личен Ам-гъл беше куче. Името му беше Зонкер, кучешки Смийгъл, ако някога е бил такъв. Бях на двайсет и шест години, когато го спасих от злия му стопанин. Зонкер беше доста обременено куче. Той хапеше и ръмжеше по децата, и нападаше съседските котки (които го дразнеха и караха зъбите му да треперят, все едно дъвче дъвка). Той се изхождаше върху любимите ми обувки и лаеше без прекъсване в среднощната тишина, събуждайки ни от най-дълбокия сън все едно сме ударени с електрошок. Подобно на Ам-гъл, той скимтеше и пъшкаше така, че да ти стане гадно за прекалено жестоките ти думи. Когато му слагаш нашийник и намордник, той се върти и пъшка (точно както когато Сам иска да върже Ам-гъл за врата с елфическото въже). Направо чувах как моят Зонкер казва: „От него ни боли, безценни!“

Зонкър можеше да е невероятно въздействащ и странно, но приличаше на човек със своите големи кафяви очи и необичайния си майсторлък в умилителните номера. Също като Ам-гъл, понякога той, без да иска, беше много смешен с чаровната си тъпота. Затова ние с жена ми го задържахме и се грижихме за него, въпреки че ни побъркваше и ни вгорчаваше живота в продължение на десет години. И все пак го обичахме и го третирахме като наше дете. Ам-гъл се държи точно като куче. Търчи във всички посоки, като се ядоса, хапе и къса сурово месо. Самият Толкин го описва като приличен на куче, когато скимти и души в краката на Фродо. Връзката на Фродо с Ам-гъл започва от съжаление и добрият хобит се грижи за него като доброжелателен собственик на диво малтретирано куче с увреждания (но с надеждата да се оправи). Впоследствие обаче техните отношения се развиват в объркана взаимна зависимост, основана на общата им любов и омраза към Пръстена. Ам-гъл изпитва голяма празнина, която може да бъде запълнена единствено от Пръстена. Когато не може да достигне своето „безценно“, желанието му го побърква.

Сам мрази съществото, защото знае, че то е предател. Освен това Ам-гъл е злобен, тъп и ужасно нуждаещ се. Той винаги е наоколо, като онези хора, които постоянно са наоколо, въпреки че никой не ги е канил. Той застава и между връзката на Сам с Фродо. Нищо не е наред, когато „това нещастно създание“ е наоколо, казва Сам. Ам-гъл е противоположност на хобитите от Графството. Той няма обноски и чувство за хумор, нито пък е мил; изцяло е изгубил връзката си с природата, отвращава се от зеленчуци и всякакви насаждения, проклина слънцето, че дава светлина 21 21 Ам-гъл ненавижда слънцето, което нарича „жълто лице“. .