Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Фродо добре владее тази техника. Той постоянно възнаграждава Ам-гъл, наричайки го „умен Смийгъл“, и това успокоява съществото, четка егото му и го очовечава, тъй като в употреба влиза истинското му хобитово име. Методът на Сам само хвърля масло в огъня и подклажда омразата на Ам-гъл. Ам-гъл не може да бъде променен. Дори Гандалф, стоикът, мъдрият вълшебник, не успява дълго да издържи около Ам-гъл (макар да го залавя и разпитва). Ам-гъл в края на краищата предава Фродо, но отнасяйки се към Смийгъл със състрадание и търпение, хобитът стига до щастлив край на историята и без да иска, унищожава Единствения пръстен. Фродо се проваля в изпитанието, но не загубва човешкостта си, убивайки Ам-гъл. Хобитът научава значението на състраданието и на трудния път.

Ако не можем да променим отношението си към нашите лични Ам-гъловци, вероятно трябва да си позволим лукса пътищата ни да се разделят. В „Незавършени предания“ Толкин пише, че Мрачният владетел Саурон хваща Ам-гъл и усеща задълбоченото и неукротимо желание у спотайващото се лудо малко същество. Това желание дори Саурон не може да разбере напълно, макар Мрачния владетел да знаел, че това, което подлудява Ам-гъл, е неговата мания по Пръстена огромната дупка, която никой никога не може да запълни 26 26 Саурон в крайна сметка пуска Ам-гъл с надеждата, че манията му ще го заведе до Билбо и до Единствения пръстен. Но подмолният Амгъл се оказва прекалено „мъчен“ дори за Мрачния владетел. .

Така че в крайна сметка ние не бихме могли да контролираме или да заменим с други отношенията си с личния си Ам-гъл, но може да се научим как да се държим с него: с търпение, самообладание, милост, да му отвличаме вниманието, понякога, ако се налага, да си разделим пътищата и да освободим съзнанието си от неговата компания 27 27 Арагорн, когото Гандалф нарича „най-големия пътешественик и ловец на нашата епоха“, най-сетне успява да проследи и залови Амгъл. В „Недовършени предания“ Толкин пише, че Арагорн пътувал с Ам-гъл деветстотин мили до елфите в Мраколес. Пътешествието продължило петдесет дни, което оказва на Арагорн съмнителната чест да е безспорен носител на наградата „За най-много време, прекарано с Ам-гъл“. .

Мъдростта на Графството ни казва: Бедният, егоцентричен Ам-гъл в живота ви е нещастен окаяник, не му позволявайте да ви спъне и подхлъзне по мрачния път към гибелта.

Представете си свят без часовници и аларми. Точно както в Графството. Хората стават според дневния си ритъм. Ако хобитът е фермер, той си ляга малко след залез-слънце и става с първите лъчи (или с петлите), след като е спал поне десет часа, точно както му се е искало и на техния създател Дж. Р. Р. Толкин (вижте бележките в началото).

Всеки, който сериозно не си е доспивал заради новородено бебе (сериозен дразнител на съня), прекалено много работа или безсъние, знае какво причинява липсата на сън, дори и за кратко, тя може да предизвика безброй проблеми: болести, депресия, мозъчно увреждане в лека форма. Жена ми и аз изпитахме сериозна липса на сън с едно от децата ни, така че изгубихме възможността си да свържем две смислени изречения. След няколко седмици грижа за бебе с колики, бръщолевехме като луди или като Ам-гъл в период на криза 28 28 Ам-гъл някога е бил същество, подобно на хобитите, но се е превърнал в обитател на пещерите. Той мрази слънцето и лунната светлина, нарича луната „Бялото лице“. .

Последната нощ спахте ли достатъчно? Без съмнение добрият сън е една от най-важните части на здравословния живот. Хобитите знаят това и спят колкото се може повече, независимо къде и как. Разбира се, те предпочитат да спят в меко и удобно легло. Но биха спали и на върха на елфическо легло 29 29 Елфическо легло се нарича платформа, построена високо на дърво. През първата нощ в Лотлориен хобитите нощуват така, на високо, след това елфите им пригодяват спално помещение на земята, с меки кушетки, чудесно прилягащи на народа на Графството. , ако това е единственото място, където спокойно да затворят очи и да пренощуват.

Билбо е такъв поспаланко, че за малко да изпусне приключението си. В деня след посещението за вечеря на Торин и джуджетата Билбо се събужда, след като добре си е починал, облича се и разбира, че Торбодън е празен и гостите ги няма. Той спокойно си приготвя обилна закуска (навик, достоен за всеки здравомислещ човек). Едва когато Гандалф му казва, че има по-малко от десет минути до срещата му с джуджетата в „Зеления дракон“, той хуква натам като луд, оставяйки втората си закуска наполовина изядена на масата.