Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Каквото и да стане, Сам не може да спре да мисли за домашно приготвена храна: „нещо топло от тенджерата“ с „картофи и моркови“. Храната от Графството напомня за добрите времена. За цивилизация и благоденствие. Когато Ам-гъл им хваща няколко заека, Сам успява да намери разни подправки за яхнията подправки, издирени в непозната, раздирана от войни земя! (Ето това е безстрашен хобитски готвач.)

Един хобит като Сам е способен да прекара целия си живот, изхранвайки се с храни, отглеждани само в диаметър от петдесет метра около Хобитово. Възможно ли е да оцелеем по този начин в нашата модерна епоха? Отговорът е твърдо „да“ и по целия свят има хора, които го правят. Нарича се локавор 15 15 Локавор е човек, който яде само храна местно производство. . Опитайте го. Вижте колко много неща се произвеждат и стават за ядене на мястото, където живеете или в близките хиляда мили. В днешно време средностатистическият продукт на рафта в местните хранителни магазини е пропътувал поне петдесет хиляди мили, за да стигне до вас. Това е все едно дистанцията между Хобитово и Съдбовния връх.

Пазарувайте от местните фермери, срещайте се с хората, отглеждащи био продукти, храна, която не е генномодифицирана и пренасяна през океана в мръсни товарни кораби. Обикновените фермери (те работят в малки ферми, но по презумпция не са малки хора) са като истинските производители в Хобитово, на този пазар все едно се пренасяте години назад, в друга епоха, в която хората са знаели кой и къде отглежда храната им. Опитайте се като хобитите сами да откриете храната си. Казва ни се, че към гъбите народът на Графството проявява най-стръвна лакомия. Като младеж, Фродо поема риска да го подгонят страшните кучета на фермера Чудоум (Дръж, Зъб и Вълк) само за да открадне няколко вкусни гъби от неговата земя. Всеки, който някога е вкусвал пресни сочни гъби, знае колко е съблазнително брането им. Арагорн се справя великолепно в търсенето на храна и обещава на хобитите, че докато са с него, няма да гладуват в пущинака, защото той може да открие навсякъде „плодове, корени и билки“.

В последно време стана популярно да събираш храна сред природата и вече има много източници (по книги и в интернет), обясняващи къде може легално да берете гъби или боровинки. Къпините растат почти навсякъде и можете лесно да си ги замразите, за да усетите вкуса на лятото през зимата. Идете в местните ферми, където позволяват яденето на корем, а после се плаща само за пълните торби. На децата (повечето от които ядат като хобити) това би им харесало.

За първи път хобитите са представени във „Властелинът на пръстените“ като гръцки хор, настанен около масата в кръчмата „Бръшляновият лист“, пият ейл, обсъждат приготовленията за сто и единайсетия рожден ден на г-н Билбо Бегинс и си разменят клюки за странните събития извън Графството. Хобитите обожават кръчмите (или странноприемниците, както ги наричат в Средната земя 16 16 Препоръчвам ви да прочетете книгата „Edible Wild Plants“ от Джон Калас. ). „Златният костур“ е известна странноприемница във Фуков край и Сам и Пипин с прискърбие откриват, че няма да пийнат от нейното прочуто питие, когато онези досадни, пискливи Духове на пръстена, яздещи по косматите им пети, ги отклоняват от поетия път към „най-добрата бира в Източната околия“.

Филмовата версия на „Задругата на пръстена“ отлично пресъздава бирените удоволствия на хобитите в сцената от „Скокливото пони“ в Брее, където Мери идва с преливаща халба бира по мерките на големите хора, а Пипин с широко отворени очи и жадно удивление реагира: „На пинти ли ги наливат?“ Колкото повече бира, толкова по-добре за хобитите, особено когато става въпрос за хубав тъмен ейл.

За хобитите добрата кръчма не е просто стая, в която да се напият. Кръчма означава уютна камина, топло място, на което да си разказват истории, място, на което да градят приятелства. Това е и място за срещи, на което обсъждат света. Ако не можете да намерите достатъчно добра кръчма в града си, пробвайте да започнете „нощ на кръчмата“ в собствения си дом. Поканете четирима приятели да изпиете няколко хубави ейла. Седнете на масата и си говорете като хобити, лице в лице. Това е забележително обикновен и удовлетворителен начин да си комуникирате.

Прехраната е толкова важна за хобитите, че те си говорят с метафори за храната. Преди да напусне Торбодън завинаги, Билбо се опитва да обясни на Гандалф потискащото чувство на безнадеждност, причинено му от вълшебния пръстен. Той казва на Гандалф, че се чувства като „прекалено малко късче масло, размазано върху твърде голяма филия“. Кой не се е чувствал безнадеждно, виждайки колко малко масло е останало в опаковката? Недостатъчно да покрие дори и една препечена филийка. Мили боже! Закуската е провалена! За хобитите маслото е едно от големите и необходимите удоволствия в живота. Хобитите знаят какво ги прави щастливи: добри приятели, а на масата вкусна храна, бира и песни.