Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Преди седемдесет години Толкин възроптава до каква степен машините сякаш доминират над света. Навсякъде той вижда отсечени дървета, за да се построят на тяхно място грозни гаражи, бензиностанции и фабрики. (Представете си как би се почувствал днес.) Той пише по-голямата част от „Властелинът на пръстените“ през Втората световна война в къщата си в Оксфорд, докато бойните самолети, поели към Европа, реват над главата му. Представя си, че Молох трябва да е надделял като господар на света 10 10 Молох е древен бог, който може да бъде задоволен единствено с жертвоприношение на деца. .

Толкин често пише на сина си Кристофър (най-важния читател на историите му), веднага след като набере на машината си част от „Властелинът на пръстените“, му я изпраща: по онова време Кристофър служи в Кралските военновъздушни сили. В писмата си до него Толкин описва малките удоволствия от живота в Оксфорд. Също така му разказва за простите изпитания и премеждия в поддържането на дома. Четенето за рутинни събития, когато си далече от дома, е също толкова интересно, като да четеш за възвишеното 11 11 За първи път книга на Толкин излиза под редакцията на Базил Блакуел, собственик на най-известното оксфордско издателство. Издателство „Блакуел“ за първи път публикува Толкин през 1915 г., като включва поемата „Гоблин фит“ в антология, наречена Оксфордска поезия. По това време Толкин е едва двайсет и три годишен. .

От първа ръка Толкин вижда ужасите на механизираната война, служейки в окопите на Франция през Първата световна война. Подобно на хобитите във „Властелинът на пръстените“, той се завръща от опустошението на фронта в променен свят, на всичко отгоре в него вече никога няма да ходи един от най-добрите му приятели. Десет години след световната война, той започва на празен лист да пише началните редове, изплували в главата му, на „Хобит“. Така е роден първият хобит, герой не по своя воля, напуска обичания си дом и се завръща от велико приключение вече променен. Всички ще сме късметлии, ако през живота си имаме шанса да изживеем неочаквано приключение, а после да намерим пътя си назад към удобния ни и безопасен дом. Понякога единственият начин да оценим дома си и обикновените му радости е да сме били за известно време далеч от него.

След битката на Пеленорските поля, докато се съвзема в Домовете на изцелението в Гондор от смелото си нападение над ужасния Крал-магьосник на Ангмар, Мери споделя на Пипин, че едно нещо го е крепяло през цялото ужасно пътешествие дълбоките духовни корени, които е пуснал в любимото си Графство. Това е хобитовата хралупа в главата на Мери.

Опитайте се да мислите за едно място от живота ви, което е като хобитова хралупа за вас. Това може да е стаята на любимата ви баба, студиото на любезния ви учител по музика или комфортният апартамент на близък приятел. Какво е това място, което ви е карало да се чувствате като у дома си? Което ви е позволявало да мечтаете в него? Каква е била обстановката или хората там? Или пък е комбинация от двете? В някакъв етап от живота ви подсъзнанието ви е пуснало „корени“ в това място и вие може да го достигнете в спомените си, дори и мястото вече да не съществува.

Където и да се намирате в офиса, в хотелска стая, в общежитието на университета, в градския си апартамент или в спалнята у вилата си, можете да създадете удобна „хобитова хралупа“. Пространството, което обитавате, е несравнимо по-маловажно от силата на вашето въображение да твори задоволство. За мен това задоволство винаги се допълва от хубавата книга в ръцете ми, така че е без значение къде съм заклещен физически, съзнанието ми е свободно да се рее.

Във финалните сцени на „Властелинът на пръстените“ Сам Майтапер се завръща от Сивите заливи в Торбодън през нощта. Той току-що се е сбогувал завинаги с Фродо и е ужасно тъжен. Но после вижда весело играещите жълти пламъчета от къщата, която сега му принадлежи, домът, завещан му от Фродо. Самата къща, конструкцията ѝ не е толкова важна. Важно е онова, което е вътре, неговите любими, жена му и дъщеря му, а топлата вечеря е сервирана на масата.

Това е красивият край на обичания Толкинов роман. „Хобит“ започва в Торбодън с един млад ерген, а „Властелинът на пръстените“ свършва пак там, но вече с един мъдър баща. Всичко в Толкиновите велики приключения се намира между отварянето и затварянето на вратата на обикновената и все пак чудна къща, наречена „хобитова хралупа“ 12 12 Времето между началото на „Хобит“ и края на „Властелинът на пръстените“ е точно осемдесет години. .