Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Мъдростта на Графството ни казва: Вашият истински дом е в главата ви и е вътре във вас, където и да сте, а хубавата удобна стая е чудесно място, в което да се завърнете.

Навярно хобитите са най-големите любители на храната в литературата. Те постоянно смайват елфите, хората и дори джуджетата (които по свой си начин са ненаситни пиячи и гуляйджии) с бездънните си стомаси и жадни гърла. Те ядат по шест пъти на ден, или както казва Толкин в Пролога към „Властелинът на пръстените“: „Поне когато могат да ги получат“.

Хляб и сирене, масло и сметана, гъби, салами, резени бекон… и бира. Кварта след кварта бира. Това са суровините, от които се нуждаят хобитите, за да задоволят претенциозните си закръглени коремчета.

Мериадок Брендифук и Перегрин Тук (т.нар. Мери и Пипин) са най-добрият пример за хобитското епикурейство. След колосалната битка при Исенгард, където армията на гигантските енти унищожава злия магьосник Саруман, двамата непрокопсаници претърсват складовете за провизии и се натъпкват с бекон, осолено свинско, хляб и мед. Арагорн, Гимли и Леголас ги откриват излегнати върху развалините да пушат доволно лулите си. Какво е първото нещо, което правят Мери и Пипин? Присъединяват се към другарите си за втори обяд!

Когато Гандалф отнася бедния Пипин до цитаделата на Минас Тирит, първият спешен въпрос на хобита след пристигането му е: „Къде е столовата? Кръчмите?“ Откъде може да си вземе наливна бира? Кой го е грижа, че Предводителят на Назгулите и неговата дебнеща банда пазачи на пръстена са го преследвали като някакъв плъх от Фуков край? Всичко, за което си е мислил през дългия път от Исенгард, е хляб и бира, горкият изгладнял момък!

В „Хобит“ стържещият стомах на Билбо постоянно напомня за обширното, така обичано килерче, изоставено в Торбодън. Това е все едно да направите с кола пътешествие из страната заедно с кисело десетгодишно момче, което постоянно мърмори, че е гладно.

С какво толкова храната на Графството се услажда на хобитите? Та това са си най-обикновени неща за ядене. Но понякога най-непретенциозните неща, приготвени по правилния начин, са най-вкусни. Кога за последно сте яли филия домашно направен хляб с домашен конфитюр? Честно ви казвам, това е най-вкусното нещо (да използвам израза на Гимли), което сте яли в Средната земя или на тази земя. Всичко, което сега ядем, е преработено, разводнено и омешано така, че да ни забаламоса с „естествени овкусители“. Загубили сме усет за реалност и честност, за хобитско. Когато се храним във верига за бързо хранене, вероятно ядем храната на орките 13 13 Какво ядат орките? Човешка плът и други орки! По време на поход пият тъмния си алкохол, който им дава сили. Те карат горките Мери и Пипин да го пият и той „изпепелява гърлата им“. Това е енергийната напитка на орките! .

Толкин казва, че се идентифицира с хобитите повече, отколкото с другите персонажи в творбата си. Защо ли Толкин е толкова завладян от храната? Може би кошмарните месеци, прекарани в безплодната пустош на окопите през Първата световна война (вероятно доста наподобяващи земите на Саурон и Мордор), са го накарали да оцени значението и красотата на добрата храна. Подобно на повечето войници на фронта, той е разполагал с дневна дажба от малко хляб и сирене, и малко варени зеленчуци. Той прекарва няколко месеца в лечение на окопна треска в болница в Англия, където на пациентите поднасят храни, като така приятно звучащата „студена попара“ или изпълващия устата ви със слюнки „крем от желиран телешки бульон“.

Или може би заради недостига на храна през Втората световна война (тогава Толкин пише голяма част от „Властелинът на пръстените“), когато маслото и беконът се раздават с купони и на човек се полага по едно яйце седмично. Чаят, една от любимите напитки на хобитите, продължава да е с купони до 1952, две години преди да излезе „Задругата на пръстена“.

Каквато и да е причината, хобитите на Толкин почти във всяка ситуация се интересуват от храна 14 14 Когато Толкин преподавал в Оксфорд, едно от любимите му места била кръчмата „Орелът и детето“ (или, както била известна на местните, „Птицата и бебето“). Там той се събирал с група приятели, наречени „Инклингс“ (между тях е и авторът на „Хрониките на Нарния“ К. С. Люис). Те обядвали, изпивали по няколко пайнта и обсъждали историите, които пишели. . По време на дългото и изнурително пътуване през Мордор Сам Майтапер с копнеж си припомня пържената риба с картофи и с отвращение наблюдава как Ам-гъл яде сурова риба (или дребни орки). „Задръж си мръсните тотофи“ изсъсква Ам-гъл, а на това Сам отвръща с погнуса: „О, ти си безнадежден!“