Синтия Озик - Месията от Стокхолм

Здесь есть возможность читать онлайн «Синтия Озик - Месията от Стокхолм» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2009, ISBN: 2009, Издательство: ИК „Сиела“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Месията от Стокхолм: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Месията от Стокхолм»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Месията от Стокхолм“ е роман за изгубения през войната роман на прочутия писател модернист Бруно Шулц, авторът на „Канелените магазини“ и „Санаториум Клепсидра“.
В шведската столица двама души, които претендират, че са синът и дъщерята на Шулц, са намерили по загадъчен начин ръкописа. Един роман за великите творци и съдбата на книгите им.
Синтия Озик (1928 г.) е сред най-известните и влиятелни постмодерни романистки в САЩ. От 1966 година до днес е издала пет романа, седем сборника с разкази, шест сборника с есета, пиеси. „Месията от Стокхолм“ е нейният шедьовър. Посленият ѝ роман „Наследникът на бляскавия свят“ е издаден през 2004 година.

Месията от Стокхолм — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Месията от Стокхолм», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ти си бежанка — бе рекъл той. — Оцеляла. Като мен.

— Като теб ли? Но ти не знаеш какво представляваш! Цял живот си бил в безопасност в Стокхолм! Ти не знаеш кой си! — Тя пак издаде звука на онзи несдържан, нов за нея смях: като кучешки. — Ти си готов да кажеш, че си какво ли не!

— Ти си била зад онази ограда. Отвътре.

— Отвън. Чувах стрелбата.

— Искаш да го скриеш. Боиш се да не бъдеш разкрита.

— Да бе, марано, покръстена сефарадска еврейка. Като онази твоя идея за кралицата, клетата жена!

— Не искаш да го признаеш. Искаш да се отървеш от това. Името ти — бе я обвинил той, беше го забелязал тайно, написано в една от нейните стари книги. — Видях какво е било името ти.

— Има много баварски бюргери с името Симон. Те са всички католици.

— А каква си ти?

— По религия ли? Книжарка.

— Бежанка — бе настоял той, — като всички други бежанци. Ти си избягала. И си оцеляла.

— Стокхолм е пълен с оцелели — бе отвърнала тя, беше притихнала. Тя беше твърдоглава. Нямаше да отстъпи. Вместо това му беше подала ключа си. — Ето, отключи си да излезеш. Ще се върнеш пак, независимо какво говориш.

— Не. Няма да се върна. Казах ти.

Тя се мушна зад него към вратата. Лекият страх, който винаги изпитваше към нея, сякаш бе сгрял ключът, който той превъртя, след което го пусна в ръката и.

— Ти ще поискаш да се върнеш. Спомни си какво си поръчал! Поляци и чехи! Вачулик, Храбал, Конвицки. Витолд Гомбрович! Ти можеш и да не поискаш да се върнеш заради мен, но заради Конвицки, заради Гомбрович…

Той бе излязъл на студа — тя продължаваше да се смее там, вътре, зад вратата. Подиграваше се. Но наистина беше така — заради тях той щеше да се върне. Осъзнаваше как тя въпреки всичко бе взела надмощие над него. Радваше се, че ще може да не идва. Можеха да минат много седмици, преди тя да го върне с макарата на въдицата си, безпомощна риба, закачена на влакното ѝ, за да си прибере поръчаните книги. Но през цялото време дотогава той нямаше да идва, с цялата си сила щеше да се спре. Осъзна колко е самотен. Беше си въобразил, че и тя е впримчена с него. Стрелбата, само стрелбата, с нея беше впримчена. Със скелета на баща му.

6

През уикенда отиде да посети майката на Улрика. Тя живееше в предградията, в един район извън града, който някога е бил полуселски, а сега се превръщаше все повече и повече в турски. Майката на Улрика се гордееше с къщата си — семейството ѝ по майчина линия я бе притежавало от седем поколения. Основите бяха каменни, останалата постройка — от ръждиви на цвят тухли. Ларш внезапно си помисли — за пръв път, — че и косата на Улрика бе имала такъв цвят: тухла, цялата поръсена с прашно кафяво. Биргита, първата му жена, беше обикновена блондинка. Не беше чувал нищо за Биргита от повече от десет години. Тя се бе омъжила повторно и имаше две малки деца, само това знаеше, а иначе почти никога не се сещаше за нея. На Улрика той преди беше много ядосан, защото беше отвела дъщеря му в Америка. Но ядът му се бе уталожил, а когато майка ѝ, доста смутена, го бе повела към къщата, той си даде сметка, че напоследък и Улрика рядко се бе мяркала в мислите му. Дори споменът за малката му дъщеричка бе започнала да избледнява.

— Ларш! Трябва да ми казваш, когато се готвиш да идваш. Трябва да ми се обаждаш, за бога!

— Аз нямам телефон.

— Ти по-рано не беше толкова примитивен. Погледни ме, като ходеща питка от кал съм, виж на какво приличам, идвам от градината…

— Донесох ти нещо. Моят апартамент е много малък и няма място да държа нищо.

Устата на майката на Улрика внезапно се пристегна навътре. Това беше номер, за който Ларш си спомняше от Улрика.

— Не мога да пазя тук твои вещи Ларш. Не е редно. Ние вече не сме роднини. А и Улрика вече си има американски любим. Инженер. Работи в Ай Би Ем.

— Тази вещ е на Карин, не е моя. — Той извади плосък правоъгълен предмет от чантата си за документи и го постави между двамата на масата в салона.

— И какво трябва да правя с това нещо?

— Прибери го някъде.

— Няма никакъв смисъл в това да пазя бебешка играчка като тази. Когато следващия път видя Карин, тя ще е възрастен човек. Мога да ти покажа последните и снимки, ако искаш — пристигнаха само преди седмица. Голямо, високо момиче. А всичката тази черна коса — наследила я е от теб, преди да побелееш. Но виж — рече тя, — боичките всичките са засъхнали и не стават за нищо.

— Отдавна са така.

— И за какво ми е този боклук с изсъхналите боички?

— За спомен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Месията от Стокхолм»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Месията от Стокхолм» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Месията от Стокхолм»

Обсуждение, отзывы о книге «Месията от Стокхолм» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x