Лора Лазар - Веселото гробище

- Но я разделят поравно помежду си - каза Траян. - А когато вълкът умира, доброволно се оттегля от обществото...

- Подобно на Залмоксис? - попита Радо.

- Не забравяй, че той е възкръснал! - поправи го комисарят.

- Знае се, че етнонимът „даки“ означава „вълци“ или „подобни на вълци“.

- Техни потомци са румънците, нали? - попита Радо.

- Да, но даките също са тракийско племе и техните поселения са в съседство с тези на гетите. Названието идва от възможността на даките ритуално да се превъплътят във вълци...

- Като Влад Дракула?

- Там историята е друга - поправи го историкът. - Предполага се, че ритуалът е свързан с инициацията, т.е. с посвещаването на младежите във воини на племето. Те трябва сами да се справят с предизвикателствата пред тях, без да разчитат на помощ от племето. Принудени са да действат като вълци изгнанници от глутницата.

- Разбойническа напаст! - намеси се и Коко Хлопката.

- Горе-долу - съгласи се Траян. - Инициацията довежда до превръщането на младия воин във вълк. Не става въпрос само за храбост и сила, но и за придобиването на религозен и магически опит, който коренно променя живота на воина. Той е длъжен да надскочи своя типично човешки образ и да се превърне в бушуваща стихия, която да уподобява агресивността на полудял хищник.

- Който прегризва гърлото на Димо Вълкобореца - обади се Мишената.

- Воинът вълк вече не се чувствал свързан със законите и обичаите на обществото...

- Можел е да убива - отново го прекъсна комисарят. - Дали нашият човек е наясно с тези истории?

- Предполагам - каза историкът. - Може би не е изградил стройна хипотеза, но е изсипал накуп основната символика.

- Сигурно взема от нея само това, което пасва на плановете му за отмъщение - промълви Радо.

- Но кой е той? - попита Мишената.

- Имаме още една следа - каза Траян.

- Ние? - погледна го иронично Мишената.

- Нали сме екип?

- Казвай направо! - извика комисарят и допълни иронично: - Партньоре...

Траян извади от вътрешния джоб на якето си няколко листа и ги подбутна към комисаря. Той го прегледа и обобщи:

- Всичко изглежда наред - нотариалният акт, договорът за наем...

- По-интересно е как Милко е получил предложението...

Младежът разказа за странната среща на Биляна Гроздева с Милко Милков пред Врачанския затвор.

- Какъв хуманизъм! - иронично каза Радо.

- Защо се подиграваш? - попита го Коко. - Проявила е човещина жената.

- Коко, бих се съгласил с теб, ако първият й въпрос не е бил свързан с престъпността на деянието му - каза Мишената.

- Не го разбрах - призна си кралевчанинът.

- Първо го е попитала за какво лежал в затвора - обясни му Траян.

- Значи е търсила убиец - допълни Радо.

- Който да изглежда на възрастта на Зарко Радев - продължи комисарят. - Ако нещо стане в село...

- Веднага има заподозрян - продължи младият полицай.

- Вампора и Балабана веднага заподозряха Милко - обади се Траян. - Аз също му нямах доверие...

- И аз за него си мислех - намеси се и Коко.

- Затова подхвърляш фалшиви улики! - погледна го накриво Мишената, припомняйки му за подхвърлената под леглото на овчаря пушка на Щурата Стела.

- Исках да помогна - сви се на стола Коко Хлопката.

- Юнако - обърна се Донов към партньора си, - търси Биляна Гроздева!

- Вече го правя...

- Няма такава в Кралево - категорично отсече Коко Хлопката.

- Баба Бенда каза същото - подметна Траян.

- По наследство трябва да е получила Прокълнатата къща - предположи Мишената. - Но каква сродница е на фамилията Радеви?

- Биляна Гроздева - започна да чете от монитора Радо. - Родена в село Змейно...

- Това е съседното село! - обади се веднага Коко.

- Преди... - спря се Радо, помисли малко и каза. - Сега е на шестдесет и пет години... Самотна.

- Как самотна?

- Неомъжена, неосъждана... - продължи Радо. - Живее във Враца, адрес...

- Остави засега адреса! - махна Донов с ръка. - Търси връзка със Зарко Радев!

- Сега ще вляза в имотния регистър - изрече разсеяно младият полицай и продължи да цъка с мишката. След малко развълнувано извика. - Ето! Зарко и прочие дарява на Биляна... имот №35 в село Кралево, община... и т.н... Безвъзмездно!

- Излъгал е! - обади се Коко Хлопката.

- Защо?

- Сигурно й е продал Прокълнатата къща, ама пред нотариуса друго са казали... - поясни кралевчанинът. - За да не плащат високи данъци...

- Ти така ли правиш? - впери поглед в него Мишената.

- Аз не се бъркам в твоето наследство, така че...

Шефът се сконфузи, изненада се Радо, но гласно попита: