Лора Лазар - Веселото гробище

- Бързо му омръзна Кралево - натъжи се старицата.

- Ами! - реагира Мишената. - Още утре ще е тук!

- Дай Боже! - прошепна баба Бенда.

- Кога ще ги видим? - обади се жената на Балабана.

- Ще ви откараме до града, но...

- Съгласни сме - бързо отвърна Юлия.

- Ако някой от селото разбере, че са живи, утре се пишете вдовици! - изръмжа застрашително комисарят. - А сега вървете и ме чакайте при Мазачо!

- И да ревете по пътя - посъветва ги и баба Бенда, докато ги изпращаше.

- Кажи сега, лельо Бенда - започна със спокоен тон Мишената, - кой още знае тайната на Прокълнатата къща?

- Траян ти каза, нали? - натъжи се старицата. - Не трябваше да му се доверявам...

- Не позна - засмя се полицаят. - Балабана проговори пръв. Та...

- Никой друг не знае. Дори онези квачки, които изпроводих.

- Ти кого подозираш?

- Зарко.

- Мъртъв е от миналата година.

- А наследници има ли?

- Няма.

Мишената излезе. Експертите бяха свършили.

- Как е при вас? - попита ги той.

- Чиста работа - отговори химикът. - Касапски професионализъм.

- Защо?

- Един дълбок срез в гърлото и после козелът е нанизан на куката - поясни Христо Гатев.

- А куката е закачена за портата - продължи фотографът Иван Тенев. - Кървавите следи водят зад един храст в другия имот - посочи с ръка към Прокълнатата къща.

- Този път номерът няма да мине! - поклати глава комисарят. - Лельо Бенда!

Старицата се показа на чардака.

- Има ли къде да спиш тази нощ?

- Има - кратко отговори тя. - А какво да правя коча?

- Раздай курбан за бог да прости!

- Мишена, животното може да е отровено - намеси се химикът.

- Ти не провери ли? - изкрещя Мишената, въпреки че беше ядосан на себе си.

- Утре ще ти кажа - отвърна обидено Гатев.

- Лельо Бенда, вземаме Краля! - провикна се комисарят.

- Ако Коко разбере...

- Няма кой да му каже!

Мишената придърпа колегите си под лозницата и постави един лист върху масата.

- Дръжте сега!

- Какво е това? - пръв полюбопитства Христо Гатев.

- Карта на Орташкото дере и Темното езеро - обясни им комисарят. - Нарисуваха я Балабана и Вампора. Със знаците „хикс“ са отбелязани местата, на които са стояли Вампора и един циганин. Със стрелка е посочена вероятната траектория на куршума, улучил Вампора.

- И какво трябва да търсим? - обади се Марин Косев, екпертът по дактилоскопия.

- Куршум в блатото.

- Как ще стане? - разпери ръце Гатев. - Да не съм водолаз!

- Ако траекторията е приблизително вярна, куршумът е паднал във водата - обади се Георги Тотев, експертът по балистика. - Близо до брега - допълни той.

- Вземете патрулните полицаи и действайте! - нареди Мишената.

- А ти? - начумерено попита химикът.

- Аз отивам в кръчмата - Комисарят стана и тръгна към портата.

Гатев му показа среден пръст.

- Гатев, видях те! - без да се обръща, каза Мишената. - Ако намерите куршума, ще ви черпя!

- После ти ли ще ни смъкнеш до града? - ядосано попита химикът.

- Поръчай си такси отсега!

Мишената влезе в кръчмата, огледа стените и каза:

- Наистина добра шпакловка!

- Работниците на Коко Хлопката са тук - отговори Адриан Мазачо. - Има още за довършване, но тези дни ще отворя кръчмата.

- Дай и на мен една вътрешна шпакловка!

- Какво да бъде? - веднага го разбра кръчмарят. - „Палава Грозданка“, „Окосена ливада“, „Лед на кристали“ или направо облак за отскок?

- Малка „Грозданка“ - избра комисарят. - И голяма салата.

- Ели - провикна се към кухнята Мазачо, - направи овчарска салата! - Той тихо добави: - Ще я убия!

- Защо?

- Оня непрокопсаник я заряза, а тя плаче за него!

- Траян ли?

Мазачо само кимна, но после шепнешком сподели:

- Сложил съм го на мушката, ама не минава!

- Ще мине, ще мине - успокои го полицаят и седна на една маса, близо до изхода.

След малко Валерия донесе огромна купа със салата и я тръсна пред полицая. Очите й бяха зачервени от плач.

- Моме, аз не съм виновен - подхили се той.

- Съжалявам - тихо изрече момичето и избяга на двора.

- Мазачо, ела да ми правиш компания!

Адриан си наля ракия в една чаша и приседна срещу комисаря.

- Подозираш ли някого за пожара? - попита го Мишената. -Не.

- Кой мислиш, че иска да ти навреди?

- Цялото село премина през главата ми... - въздъхна Мазачо. - Не знам кой ме мрази толкова много...

- Зарко Радев.

- Кой? - не разбра кръчмарят.

Мишената не повтори, а само впери поглед в събеседника си.

- Зарко Радев го няма в Кралево от векове - отговори Мазачо.

- Точно от трийсет години го няма - съгласи се полицаят.