Лора Лазар - Веселото гробище

- Какво ще правим с мома Биляна?

- Стягай се за командировка, юнако! - обърна се Мишената към него.

- Може ли и аз? - неочаквано се включи Траян.

- На собствени разноски - съгласи се комисарят.

- Естествено - кимна с глава младежът.

- Богат си, а? - засмя се Донов.

- Ами! - отвърна със смях Траян. - Но откакто съм в Кралево, месечната ми издръжка е почти непокътната.

- Рентиер ли си?

- Де да бях - засмя се младежът. - Да са живи мама и тати!

- Да не забравяме нещо? - попита някак изведнъж Мишената. - Нещо може да ни убягва...

- Мазачо - отвърна бързо Радо.

- Точно така, юнако!

- Той нищо не знае - размаха ръце Коко Хлопката.

- Не е от нашата компания.

- Тогава защо бе подпалена кръчмата му?

- Сигурно е някой градски бизнесмен - предположи Коко. - Иска да вземе хляба на Мазачо.

- Възможно е, но... - замисли се комисарят.

- Тогава защо и той получава от играчките на Дионис? - довърши мисълта му младият полицай.

- Прав си, юнако! - съгласи се Мишената. - Аз поемам Мазачо.

- Аз ще ти помагам - предложи Коко.

- От ареста няма как да стане - засмя се полицаят.

- Това е незаконен арест! - скочи Коко.

- Преди малко не мислеше така!

В този момент телефонът звънна, Мишената изслуша съобщението, благодари и затвори. После ги погледна и каза:

- За вълка говорим...

- Кой вълк? - Коко тръгна към комисаря.

- Мазачо се обади.

- Нещо ново? - с тревога попита кралевчанинъг.

- Спокойно е - отвърна Мишената, отвори вратата на кабинета и каза на униформения: - Отведете арестувания.

- Какво? - ядоса се Коко, но полицаят го издърпа от стаята.

- Какво е станало? - прошепна Радо.

- Козелът на Коко е изкормен - прошепна Донов, погледна Траян и се спря, преди да обясни къде е намерено животното.

- Добре, че не му каза! - изрече Радо.

- Нямаше да мога да го удържа тогава! - промълви Мишената. - Не искам още жертви! - изведнъж се развика той. - Ще стоят арестувани, докато хванем убиеца!

- Ами ако убиецът отново опита в болницата? - попита младият полицай.

- Денонощен пост пред стаята... Ще им носят храна само от полицейския стол!

- Козелът също е символ на Дионис... - прошепна Траян. - Има израз: „Козелът падна в млякото“, което се счита за ритуал на посвещаване, един вид оприличаване на бога...

- По-точно?

- Няма как да се разтълкува точно.

- Тълкувайте си вие, докато тръгне влака! - каза Мишената и отвори вратата. - Аз отивам в кръчмата на Мазачо!

- Предупреди баба Бенда за моето пътуване! - примоли се Траян.

- Нямаше сам да се сетя!

Комисарят ядосано трясна вратата на кабинета си.

Мишената ги видя отдалеч. Леля Бенда упорито търкаше с остра четка с метални връхчета. Поливаше с едно канче вратата и пак търкаше, но кръвта на Краля бързо бе попила в старото дърво.

До нея стояха две по-млади жени, които ридаеха на висок глас.

- Кажи ма, лельо Бендо - плачеше едната, - кажи, ако знаеш нещо!

- Нищо не знам.

- Кого са заклали пред портата ти? - попита я другата. - Велко ли?

- Моят Максим ли? - разрида се другата. - Не ни мъчи повече!

- Полицаите ще ви кажат - посочи с глава старицата към тях.

Жените на Вампора и Балабана, помисли си Мишената. Откъм горния край на улицата се зададоха двама старци. Голям панаир щеше да стане! Комисарят си провикна отдалеч:

- Лельо Бенда, прибери ги вътре!

Възрастната жена придърпа с ръце плачещите жени и те се намъкнаха в двора. Полицаите ги последваха. Тя хлопна вратата точно когато двамата старци минаваха оттам.

- Бендо, какво става тук? - провикна се единият.

- Денко, върви си по пътя! - отвърна баба Бенда. - Това е Денко Шушумигата - поясни тя на полицаите. - Мъжка клюкарка!

- Да влезем вътре! - Мишената покани ги с жест трите жени. - Юнаци, вие знаете какво да търсите, нали?

- В мазата е, в едно корито го сложих - разбра веднага баба Бенда

- Кого ма, лельо Бендо? - проплака пак едната жена.

Старицата не отговори, а заситни към чардака. Останалите я последваха. Влязоха в гостната. Жените се притиснаха към стената и не поглеждаха към комисаря.

- Вампора и Балабана са живи и здрави! - каза тихо той. - Но това е тайна! - погледна ги последователно.

- Слава тебе, Господи! - прекръсти се Юлия, жената на кмета.

Другата жена я последва.

- Сега - продължи Мишената, - ако искате да видите мъжете си, не бива никому да казвате, че са живи!

- Защо?

Той им обясни накратко.

- Ами Траян? - едва сега плахо попита баба Бенда.

- Нищо му няма! - усмихна се комисарят. - Юнак е той! Но има малко работа в София...