Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

— Проклет да съм, ако ми се нрави да бъда следван от този фамулус 8на Христомило, независимо каква безопасност уж ни осигурявал той. Достатъчно лошо е, че Кровас държи на служба — доброволно или под заплахи — този магьосник с меко казано извънредно съмнителна репутация и външност, но това…

— Затваряй си ченето! — изсъска Слевяс още по-тихо.

Фисиф се подчини, свивайки рамене, и се зае още по-неспокойно и остро от обичайното да стрелка поглед насам-натам, но най-вече напред.

На известно разстояние в тази посока, всъщност току преди пресечката със Златната Улица, над Паричната минаваше като мост покрита галерия, която свързваше на нивото на втория етаж двете сгради, принадлежащи на именитите каменоделци и скулптори Рокермас и Слаарг. Самите фирмени сгради имаха пред фасадата си недълбоки портици, поддържани от ненужно големи колони с различна форма и украса — по-скоро реклама, отколкото архитектурен елемент.

Току зад моста се разнесоха две тихи, кратки изсвирвания, сигнал от главореза в челото, че е изследвал района за засади и не е открил нищо подозрително и че Златната Улица е чиста.

Фисиф в никакъв случай не бе напълно задоволен от сигнала за безопасност. Честно казано, дебеличкият крадец се забавляваше от това, да изпитва опасения или дори страх, поне до известна степен. Усещането за остра паника, скрита под напрегнато спокойствие, го караше да се чувства вълнуващо жив — повече, отколкото жените, на които се наслаждаваше от време на време. Така че той изучи с особено внимание през тънкия, сажделив смог фасадите и надвисналата галерия на Рокермас и Слаарг, докато двамата със Слевяс приближаваха сградите с наглед ленива, но съвсем не бавна крачка.

От тази страна на моста бяха изрязани четири прозорчета, между които имаше три големи ниши, а в тях стояха — още една реклама — три гипсови статуи в естествен ръст, малко проядени от дългите години отвратителен климат и оцветени в различни оттенъци на тъмносиво от също толкова години излагане на смога. Докато се приближаваха към дома на Дженгао преди обира, Фисиф им бе хвърлил един бърз, но проницателен поглед през рамо. Сега му се струваше, че статуята вдясно някак незабележимо се е променила. Тя представляваше средно висок мъж с шапка и наметало, който се взираше надолу с кръстосани ръце и мрачно изражение. Не, не съвсем незабележимо — като че ли статуята сега беше в по-равномерно тъмносиво, наметалото, шапката и лицето; чертите й изглеждаха някак по-остри, бе по-слабо проядена и той почти би се заклел, че е станала по-ниска!

Нещо повече, точно под нишата имаше пръснати сиви и бели камъчета, за които той не си спомняше да са били там по-рано. Напъна се да си припомни дали сред възбудата на обира — с опасното ликвидиране на леопарда, зашеметяването и прочие — онова вечно будно и стоящо нащрек ъгълче на съзнанието му не бе регистрирало далечен трясък, и му се стори, че наистина е така. Пъргавото му въображение обрисува възможността за отвор, или дори врата зад всяка статуя, откъдето тя би могла да бъде блъсната силно, за да падне върху минувачите — конкретно върху него и Слевяс, — а дясната статуя е била разбита, за да се изпробва механизмът, и след това е заменена с подобна.

Той щеше да продължи да държи под око и трите статуи, докато със Слевяс минават под тях. Нямаше да е трудно да отскочи, ако види някоя да се килва. Дали трябваше да дръпне Слевяс на безопасно място, когато това се случеше? Струваше си да обмисли въпроса.

Без дори миг отдих неспокойното му внимание се прехвърли върху портиците и колоните. Последните, дебели и високи близо три ярда, бяха наредени на неравни интервали, освен това имаха неправилни форми и канелюри, тъй като Рокермас и Слаарг бяха изключително модерни и наблягаха на недовършения вид, безредието и изненадата.

Но въпреки това на Фисиф, чиято предпазливост вече бе нащрек, му се стори, че елементът на изненадата малко се е позасилил, по-конкретно в наличието под портиците на един стълб в повече, отколкото последния път, когато бе минавал оттук. Не можеше да каже със сигурност коя точно е новопоявилата се колона, но беше почти уверен, че има такава.

Дали да сподели подозренията си със Слевяс? Да бе, та да получи още един съскащ укор и да зърне проблясък на презрение в малките, мътни очички.

Покритият мост вече бе близо. Фисиф хвърли поглед към дясната статуя и забеляза още разлики между нея и онази, която си спомняше. Макар да бе по-ниска, тя изглежда стоеше по-изправена, а намръщеното изражение на тъмносивото й лице издаваше не толкова философска замисленост, колкото подигравателно презрение, осъзната интелигентност и самонадеяност.