Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

И все пак никоя от трите статуи не политна напред, докато той и Слевяс преминаваха под моста. Обаче се случи нещо друго. Една от колоните намигна на Фисиф.

Сивия Мишелов — защото Мишока вече се наричаше така в мислите си и в разговорите с Ивриан — се обърна в дясната ниша, подскочи и се хвана за корниза, тихо се метна върху плоския покрив и го пресече точно навреме, за да види как двамата крадци се показват изпод моста.

Без да се колебае, той скочи напред и надолу, тялото му бе изпънато като арбалетна стрела, а петите на обувките му от миша кожа — нацелени в потъналите в тлъстина плешки на ниския крадец, макар и малко по-напред, за да се компенсира разстоянието от един ярд, което той щеше да измине, докато Мишелова се носи към него.

В мига, в който скочи, високият крадец се озърна през рамо и мълниеносно измъкна нож, въпреки че не направи никакъв опит да дръпне или избута Фисиф от пътя на човека-снаряд, летящ към него. Мишелова сви рамене в полет. Просто щеше да му се наложи да се справи с високия крадец по-бързо, след като зашемети дебелия.

Точно тогава Фисиф се завъртя по-пъргаво, отколкото някой би счел за възможно, и изпищя тънко:

— Сливикин!

Обувките от миша кожа се врязаха в шкембето му. Беше все едно да се приземиш върху голяма възглавница. Избягвайки първото мушване на Слевяс, Мишелова направи акробатично салто напред, и докато черепът на дебелия крадец срещаше калдъръма с тъп звук, той се озова на крака, с кортик в ръката, готов да посрещне високия. Но това не бе необходимо. Слевяс вече също падаше с изцъклени малки очички.

Една от колоните бе скочила напред, влачейки зад себе си широка роба. Голямата качулка се бе отметнала назад, разкривайки лицето на дългокос младеж. Две мускулести ръце бяха изникнали от дългите свободни ръкави, образуващи най-горната част на колоната, а големият юмрук в края на едната бе нанесъл мощен удар в брадичката на Слевяс.

Фафрд и Сивия Мишелов се изправиха един срещу друг над проснатите в безсъзнание крадци. И двамата бяха готови за атака, но за миг нито един от тях не помръдна.

Всеки различи нещо необяснимо познато в другия.

Фафрд рече:

— Изглежда мотивите за присъствието ни тук са еднакви.

— Да изглежда ли? Със сигурност са! — отвърна Мишелова рязко, гледайки свирепо този потенциален нов враг, който беше цяла глава по-висок от високия крадец.

— Какво каза?

— Казах: „Да изглежда ли? Със сигурност са!“

— Колко цивилизовано! — отбеляза Фафрд с тон на задоволство.

— Цивилизовано ли? — попита подозрително Мишелова, стисвайки по-здраво кортика си.

— В такъв напрегнат момент да обръщаш внимание на точните думи — поясни Фафрд. Без да изпуска Мишелова от зрителното си поле, той хвърли поглед надолу. Очите му се плъзнаха по пояса и кесията на единия крадец, после се преместиха върху тези на другия. След това вдигна поглед към Мишелова с широка, сърдечна усмивка.

— Шейсет на шейсет? — предложи той.

Мишелова се поколеба, после прибра кортика си и отсече:

— Дадено! — Коленичи рязко и положи пръсти върху връзките на Фисифовата кесия. — Ти пребъркай Сливикин — нареди той.

Беше естествено да се предположи, че дебелият крадец бе извикал накрая името на другаря си. Без да вдига поглед от мястото, където бе коленичил, Фафрд подхвърли:

— А този… пор, който водеха със себе си. Къде изчезна?

— Пор ли? — отвърна Мишелова кратко. — Това беше мармозетка!

— Мармозетка — Фафрд се замисли. — Това е малка тропическа маймунка, нали? Ами, възможно е, макар да останах със странното впечатление, че…

Безшумната двустранна атака, която едва не ги порази в този миг, не изненада истински нито един от тях. И двамата я очакваха, но очакването се бе оттеглило от съзнателната им мисъл поради огромната изненада от срещата им.

Тримата главорези връхлетяха отгоре им едновременно, двама от запад и един от изток, всички с готови за удар мечове, тъй като предполагаха, че двамата грабители ще са въоръжени най-много с ножове и ще бъдат толкова плахи, или поне предпазливи, във въоръжен двубой като повечето крадци. Затова именно те бяха изненаданите и ошашавените, когато Мишелова и Фафрд рипнаха със светкавичната бързина на младостта, измъкнаха със замах страховито дълги мечове и опрели гръб в гръб, се изправиха срещу тях.

Мишелова леко парира в кварта удара на главореза от изток, така че острието премина на косъм от лявата му страна. Незабавно премина в контранападение. Противникът му на свой ред парира в кварта, отскачайки отчаяно назад. Без никакво забавяне върхът на дългия, тънък меч на Мишелова се гмурна под защитата му с изяществото на правеща реверанс принцеса, а след това се стрелна напред и леко нагоре, изпълнявайки наглед невъзможно дълъг удар за някой толкова нисък като Мишелова, плъзна се между две от плочките на ризницата на главореза, между ребрата, през сърцето и щръкна от гърба му, набождайки го като пиле на шиш.