— Да — призна Вилчур. — Струва ми се, че Добранецки е имал право. Неправилното функциониране на черния дроб много често е вторична проява при наличие на недостатъчна продукция на епифизата. Ако туморът наистина се е загнездил там, отстраняването му ще бъде извънредно трудно. Несъмнено може да се твърди, че има притискане на corpora quadrigemina [83] Част на мозъка. — Б.пр.
. За това говорят съвсем ясно смущенията в слуха и зрението. Засегнат е и малкият мозък. От всичко следва, че разклоненията на тумора са разнопосочни и усложнени.
Той се замисли, а Ранцевич запита:
— При това положение може би изобщо няма смисъл да се прави операция?
— Не зная. Ще видя — отговори Вилчур. — Сега искам да го прегледам.
Добранецки беше в съзнание, но не позна Вилчур, който веднага забеляза важен, но неотбелязан в историята на заболяването симптом на болестта — разширени зеници. Това даваше основание да се предполага, че се е намалила продукцията и на хипофизата, защото разширението на зениците можеше да бъде последица от прекомерна продукция на надбъбречната жлеза, продукция, регулирана именно от хормоните на хипофизата. Това на свой ред подсказваше, че размерът на новообразуването сигурно беше значителен, щом като неговият натиск оказваше през понса въздействие върху хипофизата. Това можеше да означава, че aquaeduofus Sylvii е притиснат и връзката между третия и четвъртия ventricul [84] Части на главния мозък. — Б.пр.
е прекъсната.
По-нататъшният преглед не внесе нищо ново в концепцията на Вилчур. Тъй като сърдечната дейност беше достатъчно интензивна и кръвното налягане не падаше под сто, той реши, че операцията може да се извърши.
Тази новина веднага се разнесе из цялата болница. Тъй като Вилчур не можеше да оперира поради състоянието на лявата си ръка, операцията щеше да направи доктор Ранцевич, а щеше да асистира неврохирургът доктор Хенеберг от Познан, който от една седмица вече беше във Варшава.
Операцията беше назначена за десет часа вечерта. Вилчур, Ранцевич и Хенеберг се затвориха в кабинета по анатомия. Тук Вилчур започна подробно да разяснява върху един макет на мозък своето становище за разположението и разклоненията на новообразуването.
Разбира се, до отварянето на черепа цялото му гледище почиваше на хипотеза, но двамата лекари внимателно го слушаха, за да не изпуснат нито дума от неговите обяснения, а и двамата бяха убедени, че хипотезата на Вилчур е плод на неговата изумителна интуиция, граничеща с гениалност.
— Такова е положението според мен — завърши той своя доклад. — Признавам, че операцията е невероятно трудна и надеждата да бъде сполучлива е много слаба, като се има предвид, че няколкото разреза, по-точно казано — осем или девет разреза, трябва да се направят, без да се вижда, слепешком, като човек се доверява единствено на усета си.
— Чудесно ни успокоихте, професоре — недоволно се обади Ранцевич.
Хенеберг стана и отмести стола си.
— Аз гласувам за това — да се откажем от операцията.
— Аз съм на противно мнение — поклати глава Вилчур.
— Но това надхвърля човешките възможности!
— Тогава — сериозно каза Вилчур — трябва да открием у себе си свръхчовешки възможности. Според мен пациентът няма да доживее, до утре вечер, ако се откажем от операцията. Следователно няма никакъв риск. Нямаше да съм за операцията, ако не, беше фактът, че при сполучливо отстраняване на новообразуването, животът му със сигурност ще бъде спасен. Не само ще бъде спасен, но и ще оздравее. Драги господа. Става дума за оперативно отстраняване на тумор — а това именно е задача на хирургията. В дадения случаи тази задача е трудна, признавам. Може би най-трудната, с която съм се сблъсквал в моя живот. И все пак смятам за свой дълг да ви кажа, господа, че не бих похвалил нито един хирург, който не би я приел. Особено тогава, когато отказът означава за болния неизбежна смърт.
— Имате право, професоре — призна Ранцевич, — пристъпвам към тази операция, която — няма защо да се лъжем — сигурно е обречена на фиаско, но която все пак трябва да направим.
И той потупа Хенеберг по рамото.
— Хайде, колега. Повече смелост. Не забравяйте, че ние сме в много изгодна ситуация — ще присъствува лично професор Вилчур. Ако по време на операцията се окаже, че положението е друго, не както сме го предвидили — той веднага ще ни посъветва.
Закараха Добранецки в операционната точно в десет часа и му сложиха упойката. Предварителната работа, или отварянето на черепа, трябваше да бъде извършена от доцент Бернацки; доктор Жук щеше да му асистира. Когато трапанацията беше към своя край, в операционната влязоха професор Вилчур с Хенеберг и Ранцевич. Почти всички лекари, които бяха в болницата, се събраха. Професор Вилчур се приближи към операционната маса и се наведе над отворения череп.
Читать дальше