Филип Рот - Възмущение

Белегът бе обсебил майка ми и Оливия го знаеше, аз също го знаех. Всички го знаехме, поради което едвам успявахме да се съсредоточим върху думи, изречени за каквото и да било друго. Оливия издържа в компанията на майка ми цели двайсет минути — сърцераздирателен акт на храброст и сила.

Веднага щом Оливия си тръгна, за да хване автобуса обратно за Уайнсбърг, майка ми отиде в банята не за да се измие, а за да измие мивката, ваната и тоалетната чиния със сапун и хартиени кърпи.

— Мамо, недей — извиках я. — Преди малко слизаш от влака. Всичко е достатъчно чисто.

— Тук съм, нужно е, ще го направя.

— Нищо не е нужно. Тук чистят всяка сутрин, рано-рано.

Но на нея й беше нужно повече, отколкото на банята. Работа — някои хора копнеят за работа, каквато и да е работа, колкото и да е черна и нелицеприятна, за да изцедят горчивината от живота си и да се прочистят от убийствените мисли. Докато излезе, пак бе станала майка ми, търкането и лъскането бяха възстановили женствената топлота, с която винаги ме бе обгръщала. Спомням си, че като дете в училище изразът „работеща майка“ изскачаше в главата ми винаги когато се сетех за майка — работеща майка, но не защото работата беше бреме за нея. За мен майчинското й величие извираше от факта, че тя съперничеше на баща ми по касапската си мощ.

— Е, разкажи ми за училището — подхвана тя и се настани на един стол в ъгъла на стаята, докато аз се подпрях на една възглавница на леглото. — Разкажи ми какво учите.

— Американска история до 1865 година. От първите заселници в Джеймстаун и Масачузетс Бей до края на Гражданската война.

— Харесва ли ти?

— Да, мамо, харесва ми.

— Какво друго учите?

— Основи на американската държавност.

— Това пък какво е?

— Как е устроена държавата. На какво се опира. Законите. Конституцията. Разделението на властта. Трите власти. Учил съм гражданско право в гимназията, но не сме навлизали в такива подробности за устройството на държавата. Интересен курс. Четем документи. Четохме някои казуси от Върховния съд.

— Това е чудесно за теб. Точно в сферата на интересите ти. Ами учителите?

— Стават. Не са гениални, но нямам проблеми с тях. И бездруго не са последна инстанция. Има си учебници, има и библиотека — разполагам с всичко необходимо на един мозък да получи образование.

— И си по-щастлив далеч от дома?

— Да, мамо, по-добре се чувствам. — Чувствам се по-добре, защото ти не си далече оттам, добавих наум.

— Почети ми малко, скъпи. Почети ми нещо от учебниците си. Искам да чуя какво учиш.

Взех първия том на „Развитието на Американската република“ — книгата, която Оливия ми бе донесла от стаята ми в общежитието, отворих я напосоки и започнах да чета от началото на главата, която вече бях минал: „Администрацията на Джеферсън“, с подзаглавие: „Революцията от 1800 година“. „Томас Джеферсън — започнах — години по-късно разсъждава върху събитията, изпълнили неговия интензивен живот, и стига до заключението, че избирането му за президент е революция досущ като революцията от 1776 година. Според собствената му оценка той спасил страната от монархия и милитаризъм и я върнал към по-простичкото републиканско устройство. Но опасност от монархия на практика никога не е съществувала; човекът, спасил страната от милитаризъм, е Джон Адамс; а в малко опростеност няма нищо революционно.“

Продължих да чета: „Фишър Еймс предсказва, че с президент якобинец Америка ще попадне в безпощадните лапи на терора. При все това последвалите четири години са едни от най-спокойните на Републиканските олимпиади, белязани не от радикални реформи или народни брожения…“. Вдигнах глава насред изречението и видях, че майка ми почти е заспала на стола. На лицето й имаше усмивка. Нейният син й четеше на глас това, което учеше в колежа. Струваше си пътуването с влак и пътуването с автобус, а може би дори това, да види белега на ръката на госпожица Хътън. За пръв път от месеци тя беше щастлива.

И за да задържа това й състояние, аз продължих: „… а от мирното придобиване на територия, необятна като Съединените щати. Изборите от 1800–1801 година водят по-скоро до промяна на хората, отколкото на мерките, и до прехвърляне на федерална мощ от географската ширина на Масачузетс към тази на Вирджиния…“. Тя вече беше заспала дълбоко, но аз продължих да чета. Джеймс Мадисън. Джеймс Монро. Джон Куинси Адамс. Бих стигнал чак до Хари Труман, ако това би ми помогнало да успокоя съвестта си, задето бях оставил майка сама с пощръклелия ми баща.