Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Името ми? — попита Мади.

Двамата не й обърнаха внимание.

— Тя изобщо не подозираше — продължи Один. — Аз я хранех с легенди, с полуистини. Но от самото начало знаех. То беше в кръвта й. Не можеш да си представиш колко пъти ми се искаше да й кажа — колко пъти бях готов да отстъпя пред молбите й и да я отведа със себе си на Края на Света.

— Какво да ми кажеш? — попита Мади, която започваше да губи търпение. — Какво има на Края на Света? Едноок, какво не си ми казал?

— Но знаех, че е в безопасност — продължи Один, без да й обръща внимание. — Знаех, че докато живее в тази долина, край Хълма Червен кон, няма да й се случи нищо лошо. Може би дребни неприятности с другите деца…

— Дребни неприятности! — възкликна Мади и си помисли за Адам Скатъргуд.

— Да, дребни — отсече Один. — Знаеш ли, не е лесно да си бог. Трябва да поемаш отговорност. Не всичко е златни тронове и замъци в облаците.

Мади го гледаше втренчено със зяпнала уста.

— Бог?

— Пророк, демон, каквото е там.

— Но аз съм Фурия — каза Мади. — Ти сам го каза.

— Излъгах — призна Один. — Добре дошла в семейството.

Мади само стоеше и ги гледаше.

— Вие сте луди — каза тя. — Аз съм дъщеря на Джед Смит от село Малбри. Руническо клеймо, няколко магии — това не ме прави представител на Пророческото племе. Не ме прави същата като вас.

— О, прави те — отвърна Локи усмихнат. — Това беше предсказано преди векове. Но нали знаеш какво казват: никога не вярвай на Оракул. Дарбата им е пълна заблуда. Думите им звучат пророчески, но придобиват смисъл едва когато всичко вече се е случило.

— Тогава коя съм аз? — извика Мади.

— Не се ли досети? Толкова доказателства — и не се досети?

— Кажи ми, Локи — сопна се тя, — иначе, кълна се, ще те изпепеля, независимо дали си ми роднина или не.

— Добре — успокои я Локи. — Не се горещи.

— Тогава ми кажи — настоя Мади. — Ако не съм дъщеря на Джед Смит, тогава коя съм?

Один се усмихна — истинска усмивка, която придаде малко нежност на суровото му лице.

— Името ти е Моди — накрая произнесе той. — Ти си моя внучка.

Извън сградата на ареста Нат Парсън се изправи на крака, които бяха сякаш от мокри конци. Одън Бригс лежеше почти в безсъзнание — дали от страх или от твърде много бира, не можеше да се каже — но Джед ковачът беше достатъчно трезвен и с похвално бистър ум, за да осъзнае значението на това, на което току-що бе станал свидетел.

— Видя ли? — попита Нат. — Видя ли момичето?

Джед кимна.

Безпокойството на свещеника се поуталожи. Той си даваше сметка, че от няколко дни твърде често мисли за Мади, и тайно се страхуваше, че тези натрапчиви мисли може да са замъглили съзнанието му. Сега разполагаше с доказателства. Момичето беше демон и човекът, който го изправи пред съда, можеше да получи само похвала.

Не можеше да има никакво съмнение, че той ще бъде този човек. Със смъртта на Екзаминатора свещеникът по собствена инициатива взе в свои ръце ръководството и назначи Джед Смит (поради липса на друг) за свой заместник. Впрочем според Нат, Джед имаше всички основания да иска да премахне лошата кръв, която позореше семейството му, а когато пристигнеха подкрепленията от Края на Света, ковачът имаше интерес да се разбере, че от самото начало е бил предан на Закона и Реда.

Свещеникът се обърна към Джед, който се беше върнал при сградата на ареста и наблюдаваше Ловджийката през отворената врата. Ковачът не се отличаваше с особена проницателност, по мускули превъзхождаше повечето хора, но като че ли умът му беше по-малко и по изражението на лицето му личеше, че е силно объркан от развоя на събитията. Екзаминаторът беше мъртъв, полицаят — ранен, а те стояха пред сграда, където лежеше жена демон, която можеше всеки момент да се събуди.

Погледът на Джед се спря на арбалета, паднал на земята по време на битката.

— Да отида ли да я довърша?

— Не — отвърна свещеникът.

Виеше му се свят. Амбициите, които някога му се струваха недостижими като звездите в небето, сега бяха на една ръка разстояние. Той започна трескаво да разсъждава и съзря шанса си. Трябваше да действа бързо. Нямаше да е безопасно, не — но щеше да бъде щедро възнаграден.

— Остави ме тук. Донеси дрехи за жената демон. Вкъщи ще намериш — вземи някоя от роклите на Етелбърта. Заведи Бригс у дома и се погрижи да изтрезнее. Не говори с никого за видяното тук. Това важи и за двама ви. Разбра ли?