Джоанн Харрис - Рунически знаци

Разбира се, те бяха от Пророческото племе. Свещеникът веднага се досети, още щом Екзаминаторът задейства Словото. „Това значи, че са богове — възторжено разсъждаваше той. — Богове или демони, при тази тяхна сила какво значение има?“

Сега тримата от Пророческото племе се гледаха един друг. В очите на Нат те изглеждаха като огнени стълбове в сапфирено, виолетово и черно-синьо. Той се чудеше защо все още ги вижда, след като Екзаминаторът е мъртъв, и си спомни мига, когато установи връзка със Странника, мига, когато надзърна в окото на мъжа и видя…

Какво всъщност видя?

Какво всъщност чу?

Представителите на Пророческото племе се караха. Свещеникът смътно се досещаше защо: ледената жена искаше да убие червенокосия мъж, а Странникът — който не беше никакъв Странник, а нещо като военачалник на Пророческото племе — се опитваше да й попречи.

— Пази се, Один — с тих глас изрече жената. — Върховната ти власт остана в Черната крепост. Сега си само поредното изчерпано някогашно величие с илюзии за добродетелност. Дай ми път или ще те покося на място.

„И като нищо ще го направи“ — помисли си Нат Парсън. Предметът в ръката й кипеше от гняв. Странникът обаче като че ли не се трогна. „Иска да докаже, че тя блъфира“ — забеляза Нат: действие, което самият той не би предприел.

— Последна възможност — предупреди го жената.

И тогава нещо, което приличаше на малък фойерверк, много наситен и с невероятна мощ, безшумно прелетя над главата на Нат и удари ледената жена в тила, от което тя изведнъж рухна в ръцете на Странника.

Свещеникът се обърна и видя новодошлия, обгърнат в ореол от зашеметяваща златисточервена светлина. Жена, реши той — не, момиче, облечено с мъжка жилетка и домашнотъкана пола, с разпусната коса, разперило ръце, с по една сфера от огън във всяка от дланите си.

„О, Закони — помисли си Нат, — пред него другите изглеждат като лоени свещи“; и в този миг съзря лицето на момичето и стъписан, нададе дрезгав възглас.

Това беше тя! Тя!

Мади го погледна за секунда с очи, в които танцуваха пламъчета. Нат едва не припадна, а тя го подмина, без да пророни и дума. Първата й работа беше да отиде при Скитника.

— Добре ли си?

— Ще се оправя — отвърна Один. — Но сиянието ми се изчерпа.

Мади коленичи до падналата Ловджийка и установи, че е жива, но все още в безсъзнание.

— Ще оживее — каза Один, отгатнал мислите на момичето. — Знаех си, че тези твои умения ще ни бъдат от полза.

Локи, който залегна на пода в мига, когато мисловната мълния влетя през вратата, сега се изтупа с привидно небрежен вид и удостои Мади с кривата си усмивка.

— Тъкмо навреме — отбеляза той. — Сега да се отървем от Ледената кралица… — и вдигна ръка с намерението да метне Хагал , Унищожителя.

— Недей! — в един глас извикаха Мади и Один.

— Какво? — възкликна Локи. — Само да се свести, ще ни подгони.

— Докоснеш ли я — каза Мади и образува Тир , — аз ще те подгоня. Що се отнася до останалите — продължи тя, като се обърна към Нат и другите двама, — тук вече имаше достатъчно кръвопролития. Не искам това да продължава.

Мади погледна Джед Смит, който я наблюдаваше с ужасени очи, и гласът й трепна, но само веднъж.

— Извинявай, татко — тихо промълви тя. Толкова неща има, които не мога да ти обясня. Аз… — Мади млъкна, осъзнала колко абсурдно е да му каже, че дъщерята, която четиринайсет години е познавал, се е превърнала в напълно чужд човек. — Грижи се за себе си — завърши тя. — Грижи се за Мей. Аз ще се оправя. А колкото до вас — обърна се Мади към Нат и Одън Бригс, — по-добре си вървете. Едва ли искате да сте тук, когато Скади се опомни.

Това беше достатъчно за тримата мъже. Те побързаха да си тръгнат, само Джед се осмели да хвърли последен поглед през рамо, преди да се изгуби в нощта.

Локи понечи да излезе след тях.

— Е, приятели, ако това е всичко…

— Не е — каза Один.

— А, виж, стари приятелю — отвърна Локи, — не че не ми е приятно да се съберем отново. Тоест много време мина и е чудесно, че сте в добра форма и така нататък, но…

— Млъкни — прекъсна го Мади.

Локи млъкна.

— Сега ме слушайте и двамата.

И двамата се приготвиха да слушат.

В тунелите под Хълма Червен кон Захар-в-Чувал напразно се мъчеше да предотврати бунт. В отсъствието на Капитана и при задълбочаващата се криза при Окото на Коня всичко беше започнало да се разпада и единствено убеждението му, че Капитанът, първо, е жив и, второ, може да обвини Захар за целия този смут, му пречеше да се присъедини към бандата в грабежите, разрушаването и беснеенето.