Джоанн Харрис - Рунически знаци

За Нат нямаше никакво съмнение, че човекът е мъртъв — светкавицата го беше разсякла почти на две. Добрата книга се въргаляше на пода до него с разпилени и опърлени от светкавицата страници.

Но дори това не отслаби любопитството му. Докато другите двама лежаха, закрили очи, той вдигна поглед, направи кръгче с палец и показалец и видя нападателите: жена, гола-голеничка и почти непоносимо красива в ореола си от студен огън, и млад мъж в същия разсъблечен вид с крива усмивка, която накара свещеника да потръпне.

— Измъкни го — отсече Скади.

— Почакай — каза Локи. — Умирам от студ — той набързо огледа Одън, Нат и Джед, които лежаха разтреперани на пода на ареста. — Тази туника ще свърши работа — обърна се Локи към Одън. — А, и ботушите — той бързо свали и двете, като остави пазача по долни дрехи. — Не ми стоят съвсем добре, по предвид обстоятелствата…

— Казах, измъкни го — сопна се Скади с нарастващо нетърпение.

Локи сви рамене и тръгна към пленника.

— Ставай, братко мой — каза той и като образува рунически знак, свали оковите. — Кавалерията пристигна.

Один стана. Локи си помисли, че Генералът изглежда ужасно. Добра новина по всяко друго време, но днес той много разчиташе на неговата закрила.

Скади тръгна напред и вдигна руническия си камшик. Той изсъска, върхът му се раздвои като змийски език.

— А сега — каза тя — ми дайте Шепнещия.

Локи се замисли дали да не приеме огнения си облик, но се отказа, за да не хаби магическо сияние. Скади стоеше надвесена над него, готова да го срази с Иза , и колкото и бърз да беше, тя можеше да се окаже по-бърза.

— Разбира се, аз ще спазя моята част от сделката — заяви той, без да откъсва очи от руническия камшик, който припукваше и съскаше като светкавица в бутилка. — Накрая.

Погледът на Скади, обикновено студен, се вледени.

— Предупредих те — тихо каза тя.

— И аз бях честен с теб. Обещах ти Шепнещия. Ще го получиш, не се тревожи — Локи погледна Один, — когато всички се махнем от тук.

Макар че беше слаб, Едноокият не бе загубил съобразителността си. Той познаваше Хитреца достатъчно добре, за да разбере каква игра играе и да се включи в нея — засега. Локи можеше да лъже — и сигурно беше така — но дали Шепнещият се намираше у него или не, сега не беше моментът да го обсъждат.

— Не се бяхме разбрали така — каза Скади и се приближи.

— Помисли малко — спокойно заговори Один. — Кой от нас ще го разнася със себе си като някаква безполезна дреболия? Не е ли по-добре да го държим скрит на сигурно място, където никой да не може да го намери?

Скади кимна.

— Разбирам — отвърна тя, после се обърна и вдигна камшика си. — Е, Звездно куче, мисля, че нашата работа с теб приключи — каза Скади и удари камшика в земята с оглушителен плясък.

Локи се измъкна — на косъм — и на мястото, където стоеше, в стената се появи процеп, дълъг четири стъпки.

Нат, Джед и Одън, които лежаха на пода на ареста с надеждата да не ги забележат, залегнаха още по-ниско.

Локи погледна Один с молба.

— Не знам дали забеляза, но току-що ти спасих живота.

— Мислиш, че това има значение? — попита Скади. — Мислиш, че това изкупва всичко, което си направил?

— Е, не съвсем — отговори Локи. — Но все някой ден мога да ти потрябвам…

— Ще рискувам.

Тя вдигна камшика си. Бодливата Иза разсече въздуха.

Сега обаче Один пристъпи напред. Той изглеждаше стар, лицето му беше съсухрено, ризата пропита с прясна кръв, но цветовете му грееха от изненадваща ярост.

Скади го видя да стои пред нея и го изгледа стъписана.

— Това е несериозно — отсече тя. — Сега го защитаваш, така ли?

Один само я гледаше, без да отмества очи. Нат, който наблюдаваше отстрани, виждаше скитника обгърнат в пелерина от син огън.

— Не — каза Скади. — Твърде дълго чаках.

— Той е прав. Може да ни е нужен — заяви Один.

— След всичко, което стана в Рагнарьок?

— От Рагнарьок насам нещата се промениха.

— Някои неща никога не се променят. Той ще умре. Колкото до теб…

Тя измери Один със студения си поглед.

— Продължавай — съвсем тихо се обади той.

— Колкото до теб, Один, аз нямам повече работа с Аезир. Нямам нищо против теб — все още. Но не си въобразявай, че можеш да ми заповядваш. И никога не се изпречвай на пътя ми.

Зад нея Нат гледаше зашеметен. Вратата зееше отворена на не повече от шест крачки от него и той знаеше, че трябва да се възползва от възможността и да избяга, преди тези демони да си спомнят за присъствието му. И въпреки това стоеше като прикован от зловещото им обаяние, от поразителното им сияние.