Джоанн Харрис - Рунически знаци

А сега трябваше да използва Словото срещу човек.

От тази мисъл леко му прилоша — но осъзна, че не от страх. От въодушевление.

Разбира се, той вече знаеше какви са последиците. За пръв път видя Словото в действие преди трийсет години, когато беше само ученик. Тогава от гледката му прилоша: от омразата на създанието, от проклятията му, а накрая, когато и последните възвания бяха изречени, от почти човешкото стъписване в изпълнените с болка очи.

Сега Екзаминаторът изпита прилив на оправдана радост. Това щеше да бъде неговият славен миг. За тази задача му бе дадена власт, каквато Магистри години наред чакаха напразно да получат, и той щеше да докаже, че я заслужава — да, дори ако трябва да пролее реки от демонична кръв.

С уверен глас Екзаминаторът зачете на глас и пред очите му Словото започна да приема очертания:

Один не можеше да чака повече. Той с рязко движение издърпа дясната си ръка иззад гърба и с всичка сила метна Тир по Екзаминатора. В същото време измъкна от ремъците лявата си ръка и образува Наудр , обърната, за да се освободи от веригите, с които беше окован.

Макар и дребно, оръжието попадна в целта. То изсвистя във въздуха, поряза дълбоко палеца на Екзаминатора, разкъса страниците на Добрата книга и се забоде в тялото му.

Там заседна, за съжаление не толкова дълбоко, че да убие човека, но въпреки това предизвика такова обилно кръвопролитие, че за миг Один получи надмощие. Той се нахвърли върху Екзаминатора — не с магия, а с физическата си сила, — издърпа Книгата от ръцете му и го блъсна в стената на ареста.

Екзаминаторът, който не беше по физическите схватки, нададе уплашен вик. Один го притисна. И може би щеше да го надвие, но в този миг вратата на ареста рязко се отвори и на входа се появиха трима мъже.

Единият беше Одън Бригс. Вторият Джед Смит. А третият беше Нат Парсън, с лице, поруменяло от нечестив плам.

Междувременно над ареста Локи забеляза дирята на Екзаминатора. Беше я виждал и преди: с особен зелен цвят, ярък, но някак болнав, грейнал като огъня на Свети гроб.

Видя и свещеника с двама негови сподвижници, но те бяха прекалено загрижени за това, което ставаше в ареста, за да обърнат внимание на дребната кафява птица, която кацна на плета недалеч от тях. Локи бързо се отърси от птичия си облик. С един поглед през рамо установи, че Скади е кацнала наблизо, също гола-голеничка, но стиснала в ръка руническия си камшик.

„Започва се — помисли си той. — Смърт или слава.“ Или и двете. Локи не знаеше от кое се страхува повече.

Один видя тримата да влизат. Инстинктивно се обърна да се бие — и тутакси бе улучен в рамото със стрела от арбалета на Джед. Стрелата го прикова към стената и в продължение на няколко секунди той остана да виси, като напразно се опитваше да издърпа острието.

— Екзаминаторе!

Нат се втурна към падналия мъж. Той беше блед и притискаше корема си с окървавени ръце. В краката му лежеше разгърната Добрата книга, почти разкъсана на две от мисловната мълния, която го беше ударила.

Екзаминаторът нетърпеливо махна на свещеника да се отмести и извика задъхан:

— Затворникът!

Нат се засегна.

— В сигурни ръце е, Екзаминаторе — увери той госта си.

— Вържете го! — продължи все така задъхан членът на Ордена и посегна към Книгата си. — Вържете го, запушете му устата, докато изрека Словото!

Нат Парсън го погледна изпод вежди. О-хо, значи сега Екзаминаторът го молеше за помощ? Любезен както винаги, а, господин Въздържание? Но недотам хладнокръвен с тази дупка в корема!

Въпреки всичко той се втурна да изпълнява заповедта и помогна на Одън Бригс да завлече Один в далечния край на помещението, докато Джед Смит държеше затворника на прицел, готов да пусне втора стрела.

Нямаше нужда обаче. Странникът вече нямаше сили да се бие. Наново окован и със запушена уста, той можеше само да гледа как Екзаминаторът, стъпил на крака (с помощта на свещеника), се приготвя да завърши кантиката.

— Именувам те Трор, Атрид, Оски, Вератир…

И Один почувства как Словото се спуска над него…

— Тунд, Видур, Фиолсвин, Иг.

Проклятието заседна в запушената му уста, цялата му воля се бореше с тази на Словото. Но неговата воля отслабваше, кръвта му се просмукваше в пръстения под. Той си спомни думите на Екзаминатора: „Времето ти изтече“; и изведнъж насред целия си гняв и скръб изпита чувство на дълбоко и неоспоримо облекчение.