Джон Кутзее - Позор

Независимо от това той се чувства уютно с Пьетрус, дори е готов, макар и предпазливо, да го хареса. Пьетрус е от неговото поколение. Несъмнено Пьетрус е изживял много, несъмнено има какво да разкаже. Не би било зле да чуе Пьетрусовата история някой ден. Но за предпочитане — не обезсилена чрез английския. Той все повече се убеждава, че английският език е неподходяща среда за истината на Южна Африка. Английският кодекс е свил цели изречения, направил ги е неясни, неясни, неясни. Подобно на динозавър, който издъхва и се втвърдява в калта, езикът също се е втвърдил. Налят в калъпа на английския език, животът на Пьетрус би изглеждал ревматичен, безличен.

У Пьетрус му харесва лицето, лицето и ръцете му. Ако изобщо съществува такова нещо като честен труд, Пьетрус е белязан от честен труд. Търпелив, енергичен, жилав. Селянин, paysan, човек от провинцията. Несъмнено лукав, хитрец, сигурно и лъжец, като селяните по целия свят. Честен труд и честна измама.

Той си има и подозрения по въпроса към какво се стреми Пьетрус. Пьетрус няма да се задоволи цял живот да оре своя хектар и половина. Вярно е, Луси е останала по-дълго от своите приятели хипита и цигани, но в очите на Пьетрус Луси е все още пришелка: любителка, по-скоро почитателка на живота във фермата, отколкото фермерка. Пьетрус ще се стреми да изземе земята на Луси. След това ще поиска и земята на Етингер, или поне достатъчна част от нея, за да си отглежда стадото. С Етингер ще се справи по-трудно, Луси днес е тук, утре я няма. Етингер обаче също е селянин, човек на земята, издръжлив, вкоренен. Но Етингер ще умре не след дълго, а синът на Етингер вече не е тук. В това отношение Етингер е сглупил, Добрият селянин се грижи да има много синове.

В представите на Пьетрус хора като Луси нямат място в бъдещето. Но от това не следва, че трябва да се смразяваме с Пьетрус. В провинцията съседите винаги заговорничат един срещу друг, пожелават си един другиму гризачи, лоша реколта, финансова разруха, но в криза винаги са готови да си подадат ръка.

Най-лошо, най-зловещо би било, ако Пьетрус е наел тримата непознати да дадат урок на Луси, платил им е с плячката. Но той не може да го повярва, би било прекалено просто. По всяка вероятност истината е от естество… той търси думата… антропологично, нещо, което не би могло да се проумее за цели месеци, месеци на търпеливи, спокойни разговори с десетки хора, чрез услугите на преводач.

От друга страна, той наистина вярва, че Пьетрус е знаел какво се готви; смята, че Пьетрус би могъл да предупреди Луси. Именно затова не може да престане да зачеква тази тема. Именно затова продължала да притиска Пьетрус.

Пьетрус е изпразнил циментения водоем и го чисти от водораслите. Неприятна работа. Въпреки това той предлага да му помогне. Натикал крака в Лусините гумени ботуши, той влиза във водоема, като внимателно крачи по хлъзгавото дъно. Известно време двамата работят в унисон, стържат, търкат, изхвърлят тинята. След това той не издържа.

— Знаеш ли, Пьетрус, трудно ми е да повярвам, че мъжете, които дойдоха тук, са непознати. Трудно ми е да повярвам, че се появиха отникъде, сториха каквото ни сториха и след това изчезнаха отново като привидения. Трудно ми е също да повярвам, че ни нападнаха, само защото бяхме първите бели, които са срещнали този ден. Как мислиш ти? Греша ли?

Пьетрус пуши лула, старомодна лула с извита дръжка и сребърно капаче върху огнището. Сега се изправя, вади лулата от джоба на гащеризона си, отваря капачето, натиска с пръст тютюна, засмуква лулата незапалена. Взира се замислено над стената на водоема, над възвишенията, в ширинето. Лицето му остава невъзмутимо.

— Полицията трябва да ги открие — казва най-сетне. — Полицията трябва да ги открие и да ги тикне в затвора. Това е работа на полицията.

— Но полицията няма да ги намери без помощ. Тези мъже знаеха, че съществува лесничейство. Сигурен съм, че са знаели и за Луси. Откъде ще знаят, ако са напълно чужди за окръга?

Пьетрус предпочита да не приема това като въпрос. Прибира лулата в джоба си, оставя лопатата и хваща метла.

— Това не беше просто кражба, Пьетрус — настоява той. — Те не дойдоха само, за да крадат. Не дойдоха само, за да ме подредят така — той докосва бинтовете, докосва клепача си. — Дойдоха да направят и още нещо. Знаеш какво имам предвид, или ако не знаеш, можеш просто да се досетиш. След като направиха каквото направиха, не можеш да очакваш Луси спокойно да живее, както преди. Аз съм баща на Луси. Искам тези мъже да бъдат заловени, изправени пред съда и наказани. Греша ли? Греша ли, че искам правосъдие?