Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Продължавай да се опитваш — рече той на падналия човек.

— Мама — каза Йеп.

— Човекът поне се опита. Никога не е късно да опиташ.

— Защо?

— За да покажеш мъжество.

— Тази дума не е била употребявана в никое благоприлично литературно произведение в продължение на един век.

— Това ви е проблемът на вас, писателите. Не знаете каква ви е работата.

— Каква е?

— Да помагате на мъжете да бъдат мъже, ето каква.

— Ами жените?

— И да помагате на жените да бъдат жени.

— А децата?

— Децата знаят как да бъдат деца. Те изобщо не се нуждаят от помощта на писателите. Нуждаят се само от родителите си и вашата работа е да помагате на мъжете да бъдат добри съпрузи и добри бащи, а на жените — да бъдат добри съпруги и добри майки.

— А мишките?

— Те пък въобще не се нуждаят от писателите. Само мъжете и жените се нуждаят от тях, главно мъжете. Мислиш ли, че ако имаше истински мъже по света, горките ни жени щяха така да беснеят.

— Да, мисля.

— Ти си луд. Ние сме виновни, че беснеят.

— Какво трябва да направим?

— Трябва да ги обичаме мъжки.

— Да им трошим главите?

— От любов — да.

— Ти правил ли си го — от любов? С Хуанита? С Дови?

— Да, и претърпях провал. Не знам защо, но се провалих. Вероятно защото бащите им не са били мъже. Просто вече няма мъже. Нямам предвид войници или ченгета, гангстери или мошеници — тези са фалшиви. Говоря за мъже, които не се насилват да бъдат мъже, а са такива по природа, но особено с жените. Когато бях в Дакар преди много време, приятелят ми на кораба ме заведе да видя красивите тамошни жени, черни като въглен, с дълъг шиш, прекаран през горната устна. Видях ги. Бях хлапак, още не бях навършил двайсет и три. Няма други жени като тези. Те имаха бащи. Ако не бяха тези шишове, щях да остана там.

— Взел си се в ръце?

— Нямам предвид женкарите — онези, които сменят жените като носни кърпи. Това може би е добре за младежите. Аз говоря за мъжете.

— Мама. Сигурно си бил похотлив в Африка, а?

— Разбира се, че бях и все още съм. Нямам слабост към повърхностните флиртове. Това е отегчително и безцелно. Има само една причина мъжа да бъде с жена — да й направи деца.

— Значи имаш син в Дакар, който сега е млад мъж на двайсет и три-четири години.

— Може би имам, а също и дъщеря някъде другаде.

— В Австралия може би, но никога не си ги виждал?

— Сродих се с погрешните племена, това е. С хитрите. С тези, които знаят как да се предпазват от нежелани потомци.

— Направи пак подскока. Боли ме челюстта.

— Може би е по-добре да изпиеш още едно хапче.

— По едно на четири часа, така каза зъболекарят. Направи подскока.

Зак подскочи.

— Едно хапче в повече няма да ти навреди — каза той. — Глътни едно. Няма смисъл да се гърчиш от болка.

— Мразя лекарствата.

— Като ги мразиш, защо не се грижиш за себе си така, че да не са ти необходими?

— Какво искаш сега, да ми преподаваш още малко за физическото здраве?

— Болката е физическа, нали? Ти живееш в тялото си, нали? Какво лошо има в това да го поддържаш така, че да бъде жилище, годно за обитаване?

— То е годно за обитаване, винаги е било годно.

— Половината ти зъби са опадали. Другата половина са пробити и пломбирани, разядени до венците от киселините и отровите на тютюна и алкохола. Пуснал си шкембе. Тъжен и навъсен си. — Зак отстъпи няколко крачки и го разгледа внимателно. — Но изглеждаш доста добре за състоянието, в което си.

— Често главоболие. Не забравяй и него — каза Йеп. — Дясното ми ухо е почти глухо. Очите ми сълзят. Без очила не виждам на повече от десет метра.

— Носът ти обаче е все още добре, нали?

— Носът ми се чувства чудесно.

— Имаш хетски нос, семитски нос, голям орлов нос, за да ти напомня кой си. Направи своя дом годен за обитаване. Изкарай от белите си дробове катрана на трийсетте години пушене. Снабди кръвта си с кислород, не с отрова. За какво са ти стимуланти? Чистият въздух и слънчевата светлина са единствените ценни и необходими стимуланти.

— Ах, ти не живееш в този свят, Зак.

— Ако имаш предвид гробището, което светът е според някои — не, не живея в него. Но и вие не живеете там. Вие просто се лутате из гробището и търсите гроб, който не е твърде претъпкан, за да легнете в него. Първо, аз живея в чисто тяло и, второ, живея в цялата вселена. Предпочитам да се смеся със звездите на небето, които все още мога да виждам също така ясно, както в детството си, отколкото с многото неудачници по улиците на градовете.