Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

Здесь есть возможность читать онлайн «Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Колибри, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Докато лежах и умирах: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Докато лежах и умирах»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от големия романов шлем на Уилям Фокнър, която не е представяна досега на българските читатели.
Четирите романа от златния период на Фокнър — „Врява и безумство”(1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932), „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) — са сред най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото на Фокнър сред великаните в световната модерна класика.
„Докато лежах и умирах“ е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.

Докато лежах и умирах — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Докато лежах и умирах», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След което прогонвам от стаята Анс и малкия. Погледът й следи момчето, докато изчезне от стаята. Не помръдва, освен очите.

Когато излизам навън, двамата с Анс са на трема, малчото седи на стъпалата, Анс стои до единия от диреците, но не се обляга на него, увесил е ръце, сплъстената му коса стърчи нагоре, досущ като гребен на мокър петел. Извръща глава към мен и примигва.

— Защо не ме извикахте по-рано? — питам го.

— Ами първо едно, после друго — отвръща. — С момчетата искахме да приберем оная царевица, пък Дюи Дел добре се грижеше за нея, идваха и съседи, помагаха и тъй, докато ми текне…

— Да ви се не видят и парите! — избухвам. — Да сте чували дори веднъж да съм притискал някого да ми плаща, ако няма възможност?

— Не съм се стискал — оправдава се той. — Но все си мислех… Тя отива ли си?

Горкото диваче се е прислонило на горното стъпало и в сярната светлина изглежда по-дребно от всякога. Това е бедата на този край: нещата, времето, всичко се застоява твърде дълго. Като наште реки и земя: мътни, бавни, опустошителни; месят и ваят човешките животи по свой неумолим, мрачен образ и подобие.

— Знаех си — промълвява Анс. — Много време загубих, докато се уверя. Тя си е втълпила.

— И с право, дявол да го вземе — казвам. — С тия мижави…

То седи на горното стъпало, дребничко, вцепенено в избелялото си гащеризонче. Когато излязох, впери очи в мен, после в Анс. Но сега не ни гледа. Просто си седи там.

— Каза ли й вече? — попита ме Анс.

— Защо да й казвам? За какъв дявол?

— Тя сама ще разбере. Знаех си, че щом те види, ще разбере, все едно го е прочела написано. Излишно е било да й го казваш. Тя си е наумила…

Зад нас момичето се провиква:

— Тате.

Аз я поглеждам в очите.

— Побързай — подканвам го.

Влизаме в стаята, тя гледа вратата. Втренчва се в мен. Очите й са фенери, припламващи за последно, преди да свърши газта.

— Иска да излезете — казва момичето.

— Защо правиш тъй, Ади — примолва й се Анс, — човекът е бил толкова път от Джеферсън да дойде да те излекува?

Тя ме гледа: усещам очите й с тялото си. Сякаш ме избутват навън. И преди съм виждал това при жените. Виждал съм как гонят от стаите си хора, дошли да им окажат състрадание, милост и истинска помощ, и как се вкопчват в свойто си долно мъжко животно, за което никога не са означавали нещо повече от една товарна кобила. Това имат предвид хората, когато казват неведома любов: това честолюбие и неистово желание да скрием жалката голота, която довеждаме със себе си на този свят, разнасяме я из операционни зали, а накрая неумолимо и с гняв отново се прибираме с нея в земята. Излизам от стаята. Отвъд трема бичкията на Каш хрипти равномерно в дъската. Миг по-късно тя извиква името му, гласът й е остър и силен.

— Каш, ей, Каш!

Дарл

Тате стои до леглото. Зад крака му наднича Вардаман с кръглата си глава, кръгли очи и устата, която тъкмо се отваря. Тя гледа в тате; като че ли целият гаснещ живот пресъхва в очите й, скоропостижно, необратимо.

— Тя иска да дойде Джуъл — казва Дюи Дел.

— Чуй ме, Ади — предумва я тате, — те с Дарл отидоха да превозят един извънреден товар. Сметнаха, че времето ще им стигне. И че ти ще ги изчакаш, тия три долара, тъй де…

Навежда се и слага ръка върху нейната. Тя го гледа още малко, без укор, без нищо, сякаш само очите й слушат неудържимите пресекулки на гласа му. После се надига, тя, която не е помръдвала от десет дни. Дюи Дел се навежда и се опитва да я върне към възглавницата.

— Мамо, мамо.

Тя гледа през прозореца как в чезнещата светлина, приведен над дъската, Каш усилно се приближава към мрака и навлиза в него, сякаш всеки замах на триона осветява движенията, породени от дъската и триона.

— Ей, Каш — провиква се тя с остър, силен и неотслабнал глас. — Ей, Каш!

Той вдига поглед към изпитото лице в здрачната рамка на прозореца. Тази картина композира цялото време от неговото детство до днес. Той пуска на земята триона и вдига дъската, за да я види тя, и в същото време се взира в прозореца, където лицето не трепва. Довлича втора дъска, намества я и поставя двете под ъгъл, каквато ще е окончателната им позиция, кимва към другите дъски, пръснати по земята, и с едно движение на свободната си ръка очертава като в пантомима формата на завършен ковчег. Още няколко мига тя го наблюдава от така композираната картина без укор и без одобрение. После лицето изчезва.

Тя ляга назад и извръща глава, не хвърля дори бегъл поглед към тате. Очите й се спират на Вардаман; тия нейни очи, в които животът внезапно нахлува; два пламъка лумват в миг на упорство. После угасват, сякаш някой се навежда и ги духва.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Докато лежах и умирах»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Докато лежах и умирах» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Уильям Фолкнер - Пилон
Уильям Фолкнер
Уильям Фолкнер - Монах
Уильям Фолкнер
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Фолкнер
Уильям Фолкнер - Сарторис
Уильям Фолкнер
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Фолкнер
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Фолкнер
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Фолкнер
Уильям Фолкнер - Осквернитель праха
Уильям Фолкнер
Отзывы о книге «Докато лежах и умирах»

Обсуждение, отзывы о книге «Докато лежах и умирах» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x