Исабель Альенде - Отвъд зимата

Философията на Франк Лерой, внук на споменатия френски мошеник и син на друг подобен нему, беше проста и ясна — целта оправдава средствата, стига човек да постига печалба. Всяка изгодна за него сделка беше добра, макар и разрушителна за другиго. Едни печелят, а други губят, това е законът на джунглата и Франк никога не губеше. Умееше да прави пари и да ги укрива. Успяваше да се представи за почти бедняк пред данъчните власти благодарение на скалъпено с доста въображение счетоводство, но същевременно, когато това го устройваше, демонстрираше голямо охолство. По този начин си спечелваше доверието на клиентите — лишени също като него от скрупули хора. Будеше завист и възхищение. Беше мерзавец като баща си и дядо си, но за разлика от тях, притежаваше класа и хладна пресметливост, не си губеше времето в дреболии и избягваше рисковете. Сигурност, преди всичко. Стратегията му беше да оперира посредством други хора, които се излагаха на показ вместо него, те можеха да попаднат в затвора, но той никога.

От първия момент Евелин започна да се държи с Франки като с разумно същество, изхождайки от разбирането, че независимо от привидностите, той беше много интелигентен. Научи се да го мести, без риск да й се прекърши гръбнакът, да го къпе, храни и облича, без да бърза, за да не се задави. Много скоро способността й да се справя и обичта й убедиха Шерил, че можеше да й повери дори контрола над диабета на своя син. Евелин му мереше кръвната захар преди всяко хранене и регулираше дозата инсулин, който собственоръчно му биеше по няколко пъти на ден. Беше понаучила английски в Чикаго, но там живееше сред латиноамериканци и рядко имаше възможност да го упражнява. В дома на Лерой отначало изпита необходимост от езика, за да общува по-добре с Шерил, но скоро между двете се установиха топли отношения и те не се нуждаеха от много думи, за да се разбират. Шерил стана зависима от Евелин за всичко, момичето сякаш отгатваше мислите й. „Не знам как съм живяла без теб, Евелин. Обещай ми, че никога няма да си отидеш“, я молеше господарката й, изтерзана от тревожността, която не я напускаше, и от насилието, което упражняваше над нея мъжът й.

На Франки Евелин разказваше приказки на един особен испанглийски и той запленен слушаше. „Трябва да научиш моя език, така ще можем да си доверяваме тайни, без никой друг да ни разбира“, говореше му тя. Отначало детето улавяше по някоя мисъл тук и там, но му допадаше звученето и ритъма на тази мелодична реч и не след дълго той я овладя доста добре. Не можеше да артикулира думи и отговаряше на Евелин на компютъра. Когато се запозна с Франки, й се налагаше да се бори с честите му гневни избухвания, които тя отдаде на горчивина от чувството за изолираност и отегчение, тогава си спомни за компютъра, с който играеха братчетата й в Чикаго, и си каза, че щом те можеха да го ползват от толкова малки, с още по-голяма сигурност щеше да се справи Франки, най-умното момче, което познаваше. Познанията й в областта на информатиката бяха незначителни и самата идея да разполага с една от тези приказни машини беше немислима, но едва изрекла предложението си, Шерил хукна да купи компютър за сина си. Млад имигрант от Индия, нает за тази цел, обучи Евелин в основите на работата с компютър, а тя на свой ред въведе Франки.

Животът и настроението на Франки се подобриха удивително с това интелектуално предизвикателство. Двамата заедно с Евелин се пристрастиха към изобилието от информация и към всякакви видове игри. На Франки му беше извънредно трудно да работи с клавиатурата, ръцете му едва го слушаха, но с въодушевление прекарваше часове пред екрана. Бързо надмина основните познания, преподадени от индийския младеж, и скоро започна да показва на Евелин нещата, които постепенно откриваше сам. Вече можеше да общува, да чете, да се забавлява и да се рови из всичко, което събуждаше любопитството му. Благодарение на този апарат с безкрайни възможности доказа, че действително притежаваше голяма интелигентност, и необятният мозък на машината намери в негово лице превъзходен опонент за своите предизвикателства. Цялата вселена беше на негово разположение. Едно нещо отвеждаше към друго, а то към трето, започваше с „Междузвездни войни“ и завършваше с мишия лемур от Мадагаскар, след като минеше през Австралопитек афаренсис , прародител на човешкия род. По-късно си откри акаунт във Фейсбук, където се срещаше във виртуален живот с невидими приятели.