Исабель Альенде - Отвъд зимата

Според отец Бенито бабата продължавала да е много дейна, но се била смалила, изсъхнала и сбръчкала, приличала на маймунка, и понеже непрестанно си шепнела полугласно молитви, хората я мислели за луда. Това било добре дошло за нея, защото никой не й искал да плаща данъци. Не я закачали. Всеки две седмици Консепсион говореше с внучката си по мобилния телефон на отец Бенито, защото отказваше да има свой, както й беше предложила Евелин. Според нея това беше много опасна машинка, понеже работела без контакт и батерии и причинявала рак. „Ела да живееш с мен, майчице“, я молеше Евелин, но за Консепсион това беше лоша идея, какво ще прави на север, кой ще храни в това време кокошките й и полива цветята, може чужди хора да се настанят в дома й, човек не бива току-тъй да го изоставя. Да иде на гости на внучката, това да, но по-нататък, ще решат кога. Евелин разбираше, че този момент никога нямаше да настъпи, и се надяваше, че някой ден тя самата щеше да е в състояние да си позволи пътуване до Монха Бланка дел Вале, макар и само за няколко дни.

— Ще трябва да разкажем на Евелин истината за случилото се с Катрин — каза Ричард на Лусия.

— Защо да усложняваме нещата? Достатъчно е, че ти и аз я знаем, това стига. А и вече няма никакво значение.

— Как да няма? Шерил Лерой е убила онази жена.

— Надявам се, не мислиш, че трябва да заплати за престъплението, Ричард. Шерил Лерой не е осъзнавала действията си.

— Упражняваш вредно влияние в живота ми, Лусия. Преди да се запозная с теб, бях почтен, сериозен мъж, безупречна академична личност… — въздъхна той.

— Беше скучен смотаняк, Ричард, но виж, въпреки това се влюбих в теб.

— Никога не съм предполагал, че ще саботирам правосъдието.

— Законите са жестоки, а правосъдието е сляпо. С Катрин Браун направихме само едно — наклонихме малко везните към естествената правда, защото закриляхме Евелин, а сега трябва да направим същото и по отношение на Шерил. Франк Лерой е бил бандит и е платил за греховете си.

— Каква ирония е, че не са успели да го хванат за извършените от него престъпления, а е трябвало да избяга заради деяние, което не е осъществил — каза Ричард.

— Ето, точно това имам предвид, когато говоря за естествената справедливост — каза Лусия и леко го целуна по устните. — Обичаш ли ме, Ричард?

— Ти как смяташ?

— Че ме обожаваш и не можеш да проумееш как си живял толкова време без мен, отегчен и с приспано в зимен сън сърце.

— Насред зимата разбрах най-сетне, че има в мен непобедимо лято.

— Това сега ли ти хрумна?

— Не. Албер Камю го е казал.

Идеята за този роман се зароди на Коледа 2015 година в една къща от тъмни тухли в Бруклин, където се бяхме събрали малка група да споделим първото сутрешно кафе — синът ми Николас и снаха ми Лори, нейната сестра Кристин Бара, Уорд Шумейкър и Вивиан Флетчер. Някой ме попита какво възнамерявам да седна да пиша на 8 януари, който наближаваше — на тази дата в продължение на трийсет и пет години съм започвала всичките си книги. Понеже нямах нищо наум, те взеха да подхвърлят идеи и така се очерта скелетът на тази книга.

В изследователската част ми помогнаха Сара Кеслер, както винаги, Чандра Рамирес, Сюзън Сиполя, Хуан Алиенде и Беатрис Манц.

Роджър Чукрас вдъхнови романтичната връзка на зрялата двойка Лусия и Ричард.

Моите първи читатели и критици бяха синът ми Николас, моите редактори Джоана Кастильо и Нурия Тей, агентите ми Люис Мигел Паломарес и Глория Гутиерес, ненаситният читател от агенция Балселс Хорхе Мансаниля, брат ми Хуан и моите великолепни приятелки Елизабет Сюберказо и Делия Вергара. И естествено, Панчита Льона, моята майка, която на деветдесет и шест годишна възраст не изпуска червения молив, с който е поправяла всички мои книги.

На всички тях и на още други хора, които ме подкрепяха емоционално в живота и в писането през последните две не леки за мен години, дължа тези страници.

Земеморката е дребен бозайник, подобен на външен вид на мишка, изключително подвижен и способен да изяде за едно денонощие храна, надвишаваща собственото му тегло. — Б. пр.

Царевична или пшеничена плоска питка, прегъната или навита с различен пълнеж. — Б. пр.

Царевична питка с различен пълнеж. — Б. пр.

Кетцал е името на паричната единица на Гватемала. — Б. пр.

Георгий Иванович Гурджиев (има различни предположения за неговата дата на раждане в диапазона между 1866 и 1877 г.-1949 г.) — философ мистик, композитор и пътешественик с двойствен образ — многобройни негови последователи в Русия, Западна Европа и Америка го почитат като избраник, владеещ тайните на всемира, и източник на висше знание, за други е лъжепророк. — Б. пр.